Иван Николов: Войводина – „колония в собствената си държава“

В края на февруари тази година във Войводина се появи „Манифест за Войводина“, документ който отново постави въпроса за нейната отнета автономия. „Това е опит за създаване на нова политическа парадигма като мрежа от идеи и ценности, въз основа на които трябва да създаваме съвсем конкретни и ясни политически цели“ – казват авторите – членове на Акцията за прогресивна Войводина.

Около въпроса за възстановяването на автономията на Войводина, отнета с известната „йогурт революция“ през далечната 1988 г., (когато започна фактическото разпадане на Югославия), днес се обединяват все повече партии, сдружения, движения и личности. Въпросът за автономията на Войводина всъщност е въпрос за правото тя самостоятелно да управлява съдбата си. Моментните усилия са концентрирани около три закона, които, според автономистите, могат да възстановят нейния автономен капацитет – Закон за финансирането, Закон за правомощията и Закон за публичната собственост. Фокусът е върху Закона за финансирането на Войводина, според който доходите от данъците и облаганията, които тя дава, трябва да се използват за нейното развитие. „Манифестът за Войводина“ е всъщност идея за нейното бъдещо развитие. Тази идея, с известни модификации, все по-често се появява в публичното пространство и по същество е реакция на унитаризма и централизма, който се налага от Белград.

С оглед на многонационалния състав на населението на Войводина, той няма етнически характер, а се оформя като стремеж за самоуправление, каквото всъщност Войводина имаше по времето на бивша Югославия и ѝ беше отнето по времето на Милошевич. След три десетилетия се виждат и последствията от отнемането на автономията – от икономически най-развитата част на Югославия, Войводина се превръща в изостанала сръбска провинция, която днес изживява себе си като „колония в собствената си държава“. Днес Войводина дава заявка за възстановяване на автономията си от 1988 г. със следния:

Манифест за Войводина

Чрез Манифеста за Войводина, ние представяме нашето виждане за бъдещото развитие на автономна Войводина и основните отправни програмни точки:

1. Автономията като идея за управление на собствения живот винаги е била път за мир и свобода за Войводина и я е водила до икономическо развитие и благосъстояние.

2. Днес автономията съществува само формално. Гражданите и гражданките на Войводина трябва да си върнат правото да управляват своите обществени блага; материални: гори, реки, езера, земя, пътна инфраструктура; както и нематериални: здравеопазване, образование, наука, култура, трудови права, обществена безопасност, социална защита.

3. Първата стъпка към това е спешно прилагане на правомощията на Войводина, гарантирани от Конституцията, чрез приемането на Закона за финансирането и измененията на Закона за определяне на правомощията.

Автономията на Войводина остана само празна черупка без съдържание и смисъл. Въпросът за Войводина и нейната позиция през XXI век е напълно занемарен и прогонен от политическия и обществен дискурс. Необходимо е да се отвори отново, за да се постигне трайно и устойчиво решение чрез диалог. Войводина чакаше твърде дълго.

I

Някога най-развитият регион в Югоизточна Европа, Войводина днес е в положение, което наподобява вътрешeн колониализъм. Нейните основни политически и икономически права са отнети, а за нейната съдба решават ония, които дори не живеят в нея.

През миналия век Войводина е била средство за разплащане на регионалните сили, управляващите елити и централистките власти. Това я доведе до почти колониално положение в собствената ѝ държава. Нейните жители платиха най-високата цена. Десетилетия наред Войводина беше основният двигател на развитието и прогреса на Сърбия, но и на бивша Югославия. Тя винаги даваше много и щедро, а получаваше несъразмерно малко. Изтеглянето на акумулацията от Войводина винаги беше в ущърб на нейното развитие и практически се е провеждало непрекъснато още от 1918 г., след анексирането към новата държава – под формата на прекомерно данъчно облагане, отказ от инвестиции, изнасяне на промишлени съоръжения, задушаване на нейната политическа субективност – превърна покрайнината в пуста равнина с опустошени села, унищожено земеделие, икономически разорена, замърсена околна среда, застрашена сигурност. Повечето от построеното от предишните поколения беше ограбено, изразходвано, запуснато, а правото на гражданите на Войводина да се самоуправляват фактически беше отнето чрез задушаване на гарантираната автономия.

II

Войводина е успявала да запази и постигне мир и просперитет само когато е имала властта да управлява със собствените си ресурси – най-големият икономически и социален напредък е постигала по времето, когато е имала най-висока степен на автономия. За автономията на Войводина са се борили всички, които са я считали за своя родина, независимо от тяхната национална, религиозна, местна или друга социална принадлежност. Те бяха обединени от общи ценности, а нуждата от автономия беше отговор на разни видове репресии: религиозни, културни, етнически, икономически. С течение на времето автономията се превърна в най-добрия начин за свързване и развитие на всички специфики заедно. Автономията, като идея за управление на собствения живот, през цялата история е била пътят на мира за Войводина и е довела до нейното икономическо развитие и богатство. В периодите, когато са имали възможност да го направят, жителите на Войводина показаха способност и отговорност да управляват с ресурсите си и да постигнат напредък във всички области на стопанския и социалния живот.

III

Автономията на Войводина като съставна част на Сърбия с оригинални правомощия е неотменимо историческо и политическо право на нейните граждани и гражданки. Съществената автономия ни гарантира правото да управляваме с материалните и нематериалните блага на територията на Войводина, да решаваме за нашите ресурси, нашия живот и да изграждаме собственото си бъдеще. Само така ще станем равноправни граждани на страната ни и политически актьори, а не втора ръка жители, на които се вменяват задължения и се отнема правото и свободата да решават. За да може Войводина да се развива като демократична, модерна и прогресивна автономия, нейните граждани трябва да имат възможност да управляват своята земя, гори, реки, езера, транспортна инфраструктура, както и правото на демократично вземане на решения по въпроси от областта на обществено здраве, наука, образование и култура, социална защита и обществена безопасност на Войводина. По този начин мирът и развитието на нашата автономия с исторически, политически и конституционно-правни ценности ще бъдат гарантирани като неотменима автономия която ни обединява.

Първата стъпка към това е, правомощията на Войводина, гарантирани с Конституцията, да бъдат спешно приложени. Тяхното неизпълнение означава не само незачитане на Войводина и нейните граждани, но и нарушаване на принципите на правовата държава и правовия ред на Република Сърбия. Това означава приемане на Закона за финансирането, промени в Закона за определяне на правомощията и други законови и подзаконови актове.

IV

Хората от векове идват във Войводина, търсейки сигурност и право на свободен и достоен живот. Днес, за съжаление, вместо да идват, те ускорено и все повече си отиват. Нейната отвореност, солидарност и готовност да приемат всеки, който намери своя дом в нея, често я костват собствената й безопасност и благополучие. Никога не е било оспорвано правото на никой, който е искал да живее, работи и гради бъдещето си във Войводина. Но с това право често идва забравяната отговорност. Това е отговорността на всички нас към Войводина и към всички бъдещи поколения, които ще търсят шанс за успешен, здрав, богат, достоен, цивилизован и мирен живот в духовно и материално благополучие.

V

Чрез нашата борба ние изписваме нови страници от историята, за да създадем консенсус и да постигнем взаимно сътрудничество на всички, които искат Войводина да бъде наш общ дом, където няма място за конфликти, гонения, репресии, насилие, потисничество, опустошение и бедност. Войводина трябва да стане място за прогресивно и демократично развитие и напредък.

Ето защо ние, народите на Войводина, чрез институциите на автономна покрайнина Войводина и нейните местни органи на самоуправление, ще възвърнем достойнството си и ще реализираме правото си да управляваме нашите материални и нематериални блага, нашия живот и нашето бъдеще, въз основа на солидарност, свобода, равенство, справедливост и устойчиво развитие. /БГНЕС

-------------

Иван Николов, КИЦ „Босилеград“. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.