Подбрано е и времето, когато иконата е поставена в Босилеградската черква, в навечерието на 102-та годишнина от сръбската окупация на Западните покрайнини, по време на официалното преброяване на населението в Р Сърбия когато останалите българи трябваше „свободно” да декларират националната си принадлежност, но и в навечерието на изборите за Национален съвет на българското малцинство, които ще се проведат на 13 ноември т.г.
Преекспониране на едностранчиво конструираната теза за „зверствата” на българската армия по време на Първата световна война с едностранно тълкуване и премълчаване на историческите факти и причинно-следствените връзки между тях, и изведените от това „Сурдулишки мъченици”, имат за цел да оправдаят и легитимират историческите фалшификации довели до окупацията и трагичната съдба на истинските мъченици – българите от Западните покрайнини.
Ньойската граница по най-нечовешки начин разделя села, дворове и къщи, семейства, черкви, гробища и гробове, на границата са избити стотици невинни граждани, а преживелите българи десетилетия наред са подлагани на всички известни в света методи за денационализация и прогонване от родните им домове. Не са малко и рушащите български черкви.
Вследствие на тази политика от над 100 000 българи през 1919 г., през 2011 г. бяха останали само 18 500. Едно десетилетие по-късно те определено са още по-малко. Предстои да видим колко. Общините населени с българи са икономически най-изостаналите в Сърбия, а в последно време и най-замърсени и отровени от рудодобива.
Това разбира се, ни най-малко не е трогнало владиката Пахомий. Нашите мъченици, нашите жертви и страдания нямат никакво значение за човека, който се води наш духовен пастир. Още повече, той има наглостта да ни бръкне в душите и сърцата като ни накара да се кръстим пред иконата на т. нар. „Сурдулишки мъченици”, които самият той си ги измисли и канонизира и да се срамуваме от нашите предци за нещо, което те никога не са направили. Вместо християнско осъзнаване на греховете и тяхното опрощаване, вместо любов и смирение, вместо утеха и надежда за живите и почит и уважение към паметта на мъртвите с цел преодоляване на тежкото историческото наследство и помирение между народите, с провокативните си действия той повече от две десетилетия задълбочава пропастта и сее национална омраза и нетърпимост между двата народа – българския и сръбския.
Именно затова той не заслужава нашето уважение. Вярващите, които имат нужда да се черкуват, трябва да бойкотират черквата, докато иконата на „Сурдулишките мъченици” стои там. Вярата си в Бог могат да изповядват и в къщи. Поне докато вместо високите етични принципи на християнството, владиката Пахомий садистично ги изкушава с военно-политическата пропаганда от времето на Първата световна война. /БГНЕС
------------------
Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Анализът е направен специално за БГНЕС.