Централната картина в изложбата донякъде обобщава посланието на автора. Наречена е „Убежище” – онова нематериално място, повече стремеж, въжделение, отколкото реално обитание; състояние, в което „духът може да отдъхне“.
„Не бих искал да е просто скривалище. Намирам, че е много важна част от творческия процес. Бих предпочел да е така. Убежището е специална територия, несподелима. Изключенията, понякога с цел защита, са животоспасяващи… Вървейки по този път, художникът се опитва да бъде достатъчно откровен и търси същото в реакцията на публиката. Разминаванията не са фатални, а и не това е важното. Важен е начинът на преживяване на тези опити. Но емоцията и чувствителността са толкова крехки и неуловими, че си заслужава да им потърсиш подслон. Интуицията помага, но без участие на енергията на духа, стремежът е безсмислен. А тази енергия не се купува. Ти си я създаваш и използваш колкото и където трябва. За това духовното стои най-отгоре. То съгражда мястото за обитаване…”. /БГНЕС