Прогнозите от първия тур показват как тактическото гласуване пренаписа електоралната карта.
Гласоподавателите се събраха в три големи лагера: Макрон, крайната десница и крайната левица. През последните дни на кампанията много хора, които обмисляха други кандидатури, в крайна сметка решиха, че предпочитат да подкрепят фронтмените.
Така се стигна до голямо прехвърляне на гласове от Ерик Земур - твърдо десен националист, към лагера на Марин льо Пен. Същото може би са направили и някои десни в консервативната партия "Републиканци".
Вляво избирателите решиха, че нито социалистката Ан Идалго, нито зеленият Яник Жадо могат да стигнат до втори тур. Затова те масово се насочиха към Жан-Люк Меленшон, просто за да запазят левичар в надпреварата. Това се случи, въпреки че много социалисти и зелени открито не го харесват.
В центъра пък мнозина, които обикновено биха избрали Валери Пекрес от "Републиканците", предпочетоха Макрон. Защо? Защото искрено се страхуват, че Льо Пен и/или Меленшон настъпват твърде категорично.
Не забравяйте, че в странната френска система напред продължават само първите двама, а малката разлика може да е от огромно значение. Перспективата за втори тур между Льо Пен и Меленшон не беше напълно реална.
Резултатът от първия тур на президентските избори във Франция означава две неща.
Едното е пълното опустошение, пред което са изправени двете традиционни управляващи партии във Франция от 1958 г. насам - консервативната десница и социалистическата левица. Това е процес, започнат от Макрон преди пет години, но вече цялостно завършен.
Кандидатите и на двете партии - и със сигурност на социалистите на Ан Идалго - може би не са успели да достигнат прага от 5 %, който им позволява да поискат възстановяване на изборните разходи. Цената ще бъде милиони евро, но по-лошото е, че ще резултатът е позорен и ще доведе до сътресения.
Такъв беше проектът на Макрон: разделението във френската политика вече окончателно е такова, каквото той търсеше: между собствения му "реалистичен центризъм" и "отвореност към света" и "екстремизма" на опонентите му. В случая говорим за "националистическият екстремизъм" на Льо Пен и "утопичният екстремизъм" на Меленшон.
Крайнолевият Меленшон зае трето място с около 20% от гласовете
Това разделение досега му е служило много добре. То му позволява да обедини така наречените "отговорни" сили на левицата и десницата, като раздроби основната опозиция и го остави господар на терена.
Но вторият урок от този първи тур на гласуването трябва да му създаде и поводи за безпокойство. Защото така наречените "безотговорни" сили на крайностите - неговата опозиция - през цялото време набират все повече сили.
Както се изрази ветеранът политически коментатор Ален Дюамел в неделя вечерта: "антисистемните партии вече се ползват с лоялността на мнозинството французи".
Ако прибавим гласовете на Марин льо Пен към тези на Ерик Земур и третия "суверенистки" кандидат Никола Дюпон-Анян, крайната десница съставлява 33% от гласовете - със седем пункта повече, отколкото през 2017 г.
А след това, ако прибавите и крайната левица - Меленшон и двамата троцкисти - ще получите лесно над 50%.
Много от тези хора в крайна сметка ще гласуват за Макрон на втория тур по същата причина, поради която го направиха и през 2017 г. - защото за тях да видят крайната десница на власт е неприемливо. Но ще има и други, които ще се въздържат или ще гласуват с празни бюлетини, или ще гласуват за Льо Пен.
Истината е, че вотът срещу Льо Пен и вотът срещу Макрон започват да се сближават; първият намалява, а вторият се увеличава.
Ето защо този път вторият тур няма да бъде същата безгрижна "разходка в парка" за настоящия френски президент.
---------------------------------------------------------
Хю Скофийлд, Би Би Си