Изгубеният кораб на Шакълтън е открит век след потъването му
Едно от най-известните корабокрушения в света – това на "Ендуранс" на Ърнест Шакълтън – разбули своята мистерия, след като днес корабът бе открит край бреговете на Антарктида повече от век след потъването му, съобщиха изследователи.
"Ендуранс" е открит на дълбочина от 3008 метра в морето Уедъл, на около 4 мили от мястото, първоначално записано от капитана на кораба Франк Уорсли през 1915 г.
"Поразени сме от късмета си, че открихме и заснехме изображения на „Ендуранс", заяви Менсън Баунд, директор на експедицията за проучвания, цитиран от АФП.
Дървеният кораб не е бил виждан, откакто е потънал в морето Уедъл през 1915 г., а през февруари експедицията Endurance22 тръгва от Кейптаун, Южна Африка, месец след 100-годишнината от смъртта на сър Ърнест, с мисия да го открие.
Директорът на изследователската експедиция заяви, че кадрите от "Ендуранс" показват, че той е непокътнат и е "най-хубавият дървен потънал кораб", който е виждал, цитира „Дейли Мейл“.
"Той е изправен, гордо вдигнат над морското дъно, непокътнат и в блестящо запазен вид. Дори може да се види надписът "Endurance", изписан на кърмата, точно под опашката на кораба. Това е крайъгълен камък в полярната история“.
Д-р Джон Шиърс, ръководител на експедицията, заяви, че екипът му, придружен от историка Дан Сноу, е влязъл в "полярната история", като е завършил това, което той нарече "най-трудното корабокрушенско търсене в света".
"Проведохме и безпрецедентна образователна програма с излъчване на живо от борда, което позволи на новите поколения от цял свят да се запознаят с Endurance22 и да се вдъхновят от невероятните истории на полярните изследвания, както и от това какво могат да постигнат човешките същества и какви препятствия могат да преодолеят, когато работят заедно“, каза той.
Сър Ърнест Хенри Шакълтън е ирландски пътешественик, изследовател на Антарктика, ръководил три експедиции до ледения континент. Кавалер е на Викторианския кралски орден. Той е в основата на период от историята, който по-късно става известен като "Героичната епоха на антарктическите изследвания".
Роден в Ирландия, Шакълтън се премества в Лондон със семейството си, когато е на 10 години, и за първи път се сблъсква с полярния климат като офицер в експедицията "Откритие" на капитан Робърт Фалкон Скот през 1901-1904 г. От тази експедиция той е изпратен вкъщи по-рано, след като работата му е свързана с влошено здравословно състояние, което се приписва на скорбут. Новите изследвания показват, че е имал бери-бери.
По време на експедицията "Нимрод" през 1907-1909 г. Шакълтън и неговите спътници създават нов рекорд за най-далечна южна ширина - 88 градуса южна ширина. Следващата му експедиция, Имперската трансантарктическа експедиция, 1914-1917 г., е съпътствана от катастрофа, когато корабът "Ендуранс" попада в капана на ледовете.
Сър Ърнест и неговият екипаж си поставят за цел да осъществят първото прекосяване на Антарктида по суша, но "Ендуранс" не достига до сушата и попада в капана на гъст лед, което принуждава 28-те мъже на борда да напуснат кораба. Екипажът успява да се спаси, като пуска спасителни лодки и достига близките острови, пътувайки през бурните океани в продължение на 830 мили.
Връща се в Антарктика за последен път през 1921 г. с експедицията "Шакълтън-Роует", но умира от сърдечен удар на 5 януари 1922 г., докато корабът му е закотвен в Южна Джорджия.
Макар че Шакълтън е известен най-вече с изследователската си дейност, неговото наследство е свързано и с даването на възможност за провеждане на значителен брой научни изследвания. Експедициите му спомагат за изготвянето на подробни научни и географски изследвания - сред които са първите проучвания на вътрешността на Антарктида и ефективното определяне на местоположението на магнитния Южен полюс.
"Шакълтън е емблематична фигура от историята на Антарктида с най-невероятното наследство от смелост и усилия", отбеляза Камила Никол, главен изпълнителен директор на Тръста за антарктическо наследство на Обединеното кралство. "Понякога обаче пренебрегваме приноса на неговите експедиции към науката. И до днес Антарктида е основен барометър за климатичните промени, който е в основата на науката за климата. Ние съхраняваме наследството на Шакълтън, за да вдъхновим следващото поколение учени и изследователи-пионери“. /БГНЕС