Изкуството да даваш или среща с Минко Балкански

Животът е неизчерпаем извор на срещи. Кратки, желани, пълни с емоции, други пък с уроци, с размишления. Но, има едни, които са незабравими. Които топлят душите и пълнят сърцата. Които дават надежда. Даже упование. Такава е всяка среща с професор Минко Балкански, предаде репортер на БГНЕС.

С голямата личност, алтруиста, човекът с голямо сърце, наричан от познати и приятели просто – Минко. И това е така, за да може всеки да го усеща близък. И да има близка среща с него.

Роден на 24 юли 1927 година в село Оряховица, Старозагорско, Минко Балкански завършва гимназия на 15 години и след още две години в Софийския университет заминава за Франция да учи. Как? Трудно, но решително. С устрем и воля. И така цял живот. И днес.

В дни като днешните, когато сме улисани в уж предпразнична подготовка, а е делнично и прозаично дори, разговор за щастието като този с Проф. Балкански е като Коледен подарък – мечтан.

„Мисля, че истинското щастие е когато даваш. И защото вярвам, че хората са родени, за да бъдат щастливи, то колкото повече даваш, толкова по-щастлив си. Подаръкът е нещо много важно. Това преживяване, когато се замислиш на един приятел или на едно дете да направиш подарък – ти го изживяваш. Приготвяш се, въобразяваш си какъв ще бъде подаръка, чакаш момента, когато го подаряваш – това е едно цяло преживяване. И това преживяване е щастие, защото си мислиш, че ще направиш и друг някого щастлив… Питате ме - каква е ролята на учителя? Той учи и събира знания, за да ги предаде. И това предаване е пак самото щастие. Всички професии са хубави, но професията на учителя е най-хубавата“, сподели световноизвестният физик и професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж.

„Аз сега пак пиша – „Завет“ е една малка част, а сега пиша голямата. Мисля, че човек постоянно има нужда да фиксира, да запише нещо – спомен, надежда, проект - за да бъде запазено. Да бъде запазено…“, заяви именитият българин, който също така е голям дарител.

Професор Минко Балкански продължава да работи ежедневно, да се среща с ученици, студенти, колеги и приятели и да бъде щастлив в това - защото не спира да дава. /БГНЕС