Изкуството като лекарство срещу COVID-страховете
"Музей на COVID-19 страховете" ни помага да преодолеем страха от пандемията. "Нашата цел е да съберем хората в едно културно пространство и с помощта на изкуството и литературата да срещнем нашите общи преживявания, нашите лични кризи, които продължават вече доста дълго, една цяла година. При някои скрити зад маска, при други, които отхвърлят маските и се гневят срещу тях, посрещнати с открито лице". Това каза за БГНЕС Полина Видас – един от организаторите на музея и представител на „Свободно поетическо общество" часове преди музеят да отвори врати.
В рамките на пет дни той ще се помещава в галерия „Doza”, след което ще продължи да живее дигитално.
„След това ще заживее онлайн и ще бъде отворен за всички хора, които могат да добавят своята дума, преживяване, спомен, стих като интерактивно участие и да се превърнат в един от поетите и художниците на този музей“, обясни Видас и добави, че в момента експонатите запечатват страховете на художниците и авторите, които участват в него.
„Страховете са нещо много лично и зад всеки личен страх се крие цялата ни история, всичките ни най-дълбоки преживявания и тъмни части от нашето несъзнаване. Страховете се простират от това да бъдем подчинени от авторитета, от това да бъдем затворени в къщи, до това да загубим близките си, да посетим болница и да си сложим животоспасяващата ваксина“, каза още тя.
По думите ѝ този музей е първият, който се случва по време на пандемия, а не години след като дадено събитие се е случило.
Милена Едвиг, куратор на инициативата, ни разказва за визуалните артисти, вдъхновители на музейната експозиция.
„Първият, който поканихме беше Драгомир Костадинов – PXRN, който с впечатляващата му творба „Страхове“, описва изцяло дневния ни ред, който и до голяма степен все още се определя от пандемията. Можем да минем през страха да отидеш в болница и да получиш здравна помощ, когато не си ковид болен и болницата е препълнена; да минем през болничното легло и празната стая, в която не могат да те посетят най-близките ти в най-трудните ти моменти; медиите, които до голяма степен определиха този дневен ред; хората, които работеха и продължават да работят с постковид синдроми и болни – само и само, за да не си изгубят работата. Има други, които не могат да си позволят да се разболеят, защото икономическата депресия е не по-малко опасна от здравната криза. Виждаме също и конспиративните теории със смяната на чип, с подмяната на ДНК. Виждаме хора, които се обичат, но не могат да се прегърнат и не могат да бъдат заедно. Също така и хора, отричащи маските – хората, които отричайки маските се превръщат в потенциални убийци. И нашият първи огромен шок, когато трябваше да си останем вкъщи“, посочи Едвиг акцентите от произведенията му.
До произведението на Костадинов се намира творбата на Зоран Мише – „Долината на сънищата”.
„Тази дупка, тази бездна, в която неминуемо всеки един от нас в някакъв момент се е впуснал и творбата на Алексанъдр Юзев „Не искам да излизам 2“, която е истинско пророчество, ни показва как ние се справяме емоционално в кризи. Мотивите и чувствата, които ни движат са еднакви. Страхът е едно основно нещо, което ние с този музей искаме да направим, така че всеки човек да намери ресурс в себе си, за да може да го преработи и да го надживее“, каза още тя.
Сред творбите е видеото „Отегчена“ на Мериан Николова, което предизвиква интерес както с картина, така и с звуци. Като най-мекото произведение кураторът ни показва серията от малки картини от серията „Призори“ на Мила Янева-Табакова.
„Тя е започната преди пандемията, но тази тишина, която имахме в утрото преди света да се събуди ужасен, с пресконференции, с новини, със страхове“, добави още Едвиг.
По думите ѝ музеят няма само за цел да сблъска посетителите със страховете и да им помогне да ги надживее, а и да покаже положителните неща от ситуацията.
„Винаги, когато кризата е повод за солидарност, а не за конфликт, тя помага. Когато виждаш, че някой друг преживява същото, което и ти, тогава не се чувстваш сам. Тогава е много по-лесно да продължиш напред, лесно е да се изправиш пред своя най-голям кошмар. Ние искаме да съберем това знание, искаме хората да видят колко сме еднакви, колко трябва да сме заедно и да сме солидарни един към друг и да бъдем все по-ангажирани като обществото, като единици, за да може по-лесно и бързо да преминаваме през всякакви кризи, защото тази няма да е последната“, коментира още тя.
Сред целите на организаторите е музеят им да съхрани споменът за COVID-19, за да имаме някаква памет, за това което ни се случва и се надяват след 10 години да се питаме какво е било това, така както се е случило с финансовата криза отпреди 10 години. /БГНЕС