Изложба в НВИМ разказва за дългия път от идеята до членството на България в НАТО

Изложбата в Националния военноисторически музея (НВИМ), посветена на 20-годишнината от членството на България в НАТО, показва музейния прочит на историята в четири основни направления – „Предисторията – Рота 4093", „Приемането в НАТО", „Учения – демонстрация на готовност и способности" и „Българската армия – участник в мисиите зад граница".

Директорът на НВИМ доц. Соня Пенкова разказа в интервю за БГНЕС повече за изложбата, създадена, за да отбележи годишнината от влизането на България в пакта, но също и за да отговори на онази амбиция, която има музеят като институция – да следва пътя на Българската армия в съвременната среда, както и да „отразява чрез музеен прочит нейните стъпки по пътя на усъвършенстването на нейните способности и подобряването на нейната съвместимост с армиите-членки на Алианса".

Идеята за изложбата „Българската армия – 20 години част от НАТО" е да даде повече информация на хората за това какъв е бил този път.

„Ненапразно преди няколко години открихме една обновена част от експозицията си, която нарекохме „Армията във време на промени", в която се опитахме да представим един събирателен образ на този труден път в последните 30 години. Тази изложба осмисляме като едно продължение на онова, което направихме, защото тя се фокусира върху няколко теми", каза доц. Пенкова.

Директорът на НВИМ добави, че основно темите са върху ученията и мисиите, в които участва Българската армия със своите партньори, които наистина водят до по-голяма съвместимост и по-сериозно развитие на способностите в нова среда. „Но също така обръщаме поглед и към някои исторически щрихи от нашето приемане в Алианса. Разбира се, разглеждаме този процес не само във времето на тези 20 години след 2004 година, защото пътят на България към НАТО, ако можем така условно да го наречем, тръгва още от 1990 година, от първото повдигане на въпроса в Народното събрание, от първото посещение на група български депутати в Главната квартира на НАТО, от подписаните документи от президента Желев за участие на България в индивидуалната програма „Партньорство за мир" и пр.", допълни доц. Пенкова.

Целият този дълъг процес е представен чрез достатъчно факти, документи, визуален материал и лични вещи.

„Личните вещи са в широк времеви отрязък, защото започваме с един поглед назад във времето и се връщаме в далечната 1951 година, когато по линия на българската емиграция, тази част от нея, ръководена от съществуващия Български национален комитет, под ръководството на Г. М. Димитров, е в основата на създаването на Рота 4093, която влизайки в състава на американски войски, базирани в Западна Европа след Втората световна война, практически става член на НАТО още тогава", разказа още доц. Пенкова.

И така в продължение на десетина години ние имаме такава рота, макар и емигрантска, макар и не от самата армия на България, която тогава е тоталитарна държава. „Започнахме изложбата си именно с това, защото вярваме, че всяко едно събитие е въпрос на процес, развиващ се във времето", отбеляза директорът на НВИМ.

В експозицията могат да бъдат видени и бойни знамена, както и знамена, носени от българските контингенти в мисиите зад граница.

„Разбира се, отделяме внимание на личности, които са участвали в този труден път по пътя напред към нашето и присъединяване, и адаптиране към структурите на НАТО", заяви доц. Пенкова.

В изложбата се акцентира и върху личности като Желю Желев, президент на България в периода 1990 – 1997 г., който подписва излизането ни от Варшавския договор и първите документи по пътя към НАТО чрез програмата „Партньорство за мир", нашият първи постоянен представител в НАТО и главен преговарящ в присъединителния процес посланик Любомир Иванов и д-р Соломон Паси, министър на външните работи в периода 2001 – 2005 г.

Доц. Пенкова обясни и защо е изключително важно хората, посетителите на НВИМ да се запознаят с тази част от българската история. „Живеем във време на геополитически сътресения, на разместване на пластовете, на война в Европа, която смятахме за немислима преди няколко години и нашата цел като институция на паметта е да дадем достатъчно информация на нашите посетители, така че те да могат да правят и информиран избор, без да манипулираме техния избор", каза тя.

Директорът на НВИМ подчерта, че ненапразно в част от тази изложба са много документи, много информация, която касае представянето на НАТО като съюз с неговите регламенти, органи и пр., а също и информация, която представя различните гледни точки в този процес, защото той не е еднозначен на присъединяването ни. „Мнението за него и до ден-днешен е противоречиво. И до ден-днешен има „за" и „против", обърна внимание доц. Пенкова и уточни, че винаги се опитват в онова, което правят тя и колегите ѝ от музея, да представят различни гледни точки с достатъчно аргументи, когато те съществуват, или факти, за да могат да бъдат полезни на своите посетители.

Директорът на НВИМ изрази благодарност към екипа на музея, който си позволява да бъде смел и да интерпретира настоящето в музейни изложби. „Това настояще, което ние представяме тук, не е станало история по стандартите на науката, т.е. липсват ни онзи половин век отстояние, което ще отсее плявата от зърното, но все пак вярваме, че ние като хора, работещи в музей, имаме функция да възпитаваме граждани в България", заключи доц. Пенкова./БГНЕС