Законопроектът също така ограничава използването на Върховния съд за съдебен контрол на основните закони. Според вестника 63-ма депутати са гласували за приемането, 47 са били против, а въздържали се няма. Второ и трето четене на законопроекта се очакват в края на март.
Гласуването в Кнесета дойде на фона на широки протести в цялата страна срещу съдебната реформа на правителството на Бенямин Нетаняху. Критиците на реформата твърдят, че тя ще подкопае демократичния характер на израелската държава и ще доведе страната до ръба на социален и конституционен колапс. В понеделник израелският опозиционен лидер и председател на партията „Йеш Атид” Яир Лапид заяви, че Израел ще направи първите стъпки към превръщането си в недемократична държава, ако първата част от съдебната реформа бъде одобрена на първо четене. От началото на януари в Израел се провеждат масови демонстрации срещу плановете на правителството за съдебна реформа, която ще ограничи правомощията на Върховния съд и ще позволи на парламентаристите да оспорват неговите решения, както и ще даде на правителството контрол върху процедурата за назначаване на съдии.
Сега в Израел има съдебна система, която се формира и развива от създаването на държавата през 1948 г. В тази система Върховният съд играе ролята на орган за конституционен надзор, тъй като страната няма конституция и конституционен съд. Решенията на правителството до голяма степен се контролират от Върховния съд, който може да ги отмени, ако е необходимо. Според предложената реформа правителството възнамерява, наред с други неща, да позволи на 120-местния парламент да преодолее ветото на Върховния съд с обикновено мнозинство от 61 гласа. С други думи, правителството иска да ограничи правомощията на Върховния съд, така че съдебната власт да не може повече да влияе силно върху решенията на изпълнителната и законодателната власт. /БГНЕС
Тел Авив / Израел