Източното Средиземноморие е надеждата на Европа за газ

В сянката на войната в Украйна новата надежда на Европа да прекрати зависимостта си от изкопаеми горива от Русия са въглеводородните енергийни резерви в Източното Средиземноморие.

В тази връзка през последните дни Близкият изток стана свидетел на две важни посещения. Екип от САЩ проведе преговори за определяне на морската граница между Ливан и Израел. Защото сондажните дейности на Израел в район, за който претендира Ливан, допълнително обтегнаха и без това напрегнатите отношения между двете страни.

ДВЕ ВАЖНИ ПОСЕЩЕНИЯ

По същото време, когато американските представители бяха в Бейрут, италианският министър-председател Марио Драги и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен проведоха разговори в Близкия изток относно доставките на газ. Урсула фон дер Лайен заяви, че са изправени пред изнудването на Русия, която нахлу в Украйна, по отношение на енергийните ресурси и че търсят алтернативни доставчици.

РУСИЯ НАМАЛИ ДОСТАВКИТЕ

Докато представителите на САЩ и ЕС преговаряха в Близкия изток, Русия уведоми първо Германия, а след това Австрия и Италия, че ще завърти кранчетата на газовите тръби.

В уведомлението си до Германия Русия посочва, че поради канадските санкции германската компания Siemens не е могла да осигури необходимите части за поддръжка на компресора и поради това е трябвало да намали доставките.

ГЕРМАНИЯ ПОД АЛАРМА

От друга страна, германски официални лица твърдят, че няма санкции, както твърди Русия, и че Москва действа единствено по политически причини.

Този ход на Русия идва в момент, когато Германия и други европейски страни се опитват да запълнят резервите си от природен газ преди зимата. Германия е в паника. Страната, която е най-голямата икономика в Европа, досега задоволяваше около 35 % от нуждите си от електроенергия с руски газ. За два дни Русия намали доставките на природен газ с 60%.

Въпреки че германският заместник-канцлер Роберт Хабек заяви, че няма недостиг на доставки, той призова гражданите и индустриалците "да бъдат икономични, всеки киловатчас е много важен". Миналата година Европейският съюз задоволяваше повече от 40% от нуждите си от природен газ от Русия. Въпреки това санкциите, наложени след войната в Украйна, и решимостта на ЕС да прекрати зависимостта си от руския природен газ изправят Европа пред трудна ситуация.

ИЗРАЕЛ ЩЕ УВЕЛИЧИ ГАЗА

В тази перспектива новата надежда на Европа е природният газ от Източното Средиземноморие. По време на посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Кайро беше подписан меморандум за разбирателство между Израел и Египет за увеличаване на продажбите на природен газ за Европа.

Следователно Израел, който разполага със значителни запаси от природен газ в Източното Средиземноморие, ще доставя природен газ до съоръженията в Египет по съществуващия газопровод, който ще бъде преобразуван във втечнен природен газ (LNG) и транспортиран до Европа с танкери. Израелският министър-председател Нафтали Бенет обяви споразумението в Twitter, позовавайки се на цветовете на израелското знаме, с думите: "За първи път в историята Израел ще доставя синьо-бял природен газ на ЕС в сътрудничество с Египет."

ОПЦИЯ ТУРЦИЯ

Дори и кризата между Русия и Украйна да бъде преодоляна в някакъв момент в бъдещето, планът на Европа да се отърве от енергийната си зависимост от Русия ще продължи.

Въпреки че ЕС се готви да се откаже от изкопаемите горива поради глобалното затопляне, се предполага, че през следващите няколко години Брюксел ще си сътрудничи повече с Източното Средиземноморие и Персийския залив, както и със САЩ, за да задоволи енергийните си нужди.

Вносът на природен газ под формата на втечнен природен газ обаче е по-скъп. Освен това капацитетът му е ограничен. Енергийната криза в Европа може да засили търсенето на сътрудничество в Източното Средиземноморие. САЩ отхвърлиха преноса на израелски газ през Кипър и Гърция по газопровода EastMed поради високата му цена.

Друга алтернатива, която се разглежда от ЕС, е преносът на израелски газ до Турция по подводен тръбопровод и след това до Европа по сухопътен тръбопровод. Въпреки това, за да се осъществи проектът, първо трябва да се постигне политически консенсус между заинтересованите страни и да се преодолее проблемът с финансирането. /БГНЕС

--------------------------

Нилгюн Текфидан Гюмюш, за в. „Хюрриет“