„Слънцето е единствената звезда, чиято възраст знаем“, казва астрономът Дейвид Содърблом от Научния институт за космически телескопи в Балтимор.
Учените имат доста добра представа за това как се раждат звездите, как живеят и как умират. Например, звездите изгарят своето водородно гориво, издуват се и в крайна сметка изхвърлят газовете си в космоса. В зависимост от тяхната маса, определени звезди достигат тези състояния след различен брой години - по-малките звезди умират млади, докато по-масивните звезди могат да горят милиарди години.
В началото на 20-ти век двама астрономи - Ейнар Херцшпрунг и Хенри Норис Ръсел - решиха да да определят температурата на звездите спрямо тяхната яркост. Моделите на тези диаграми на Hertzsprung-Russell, или H-R, съответстват на това къде са били различните звезди в жизнения си цикъл.
Така например движението на една звезда може да даде улики за възрастта й. Учените разглеждат промените в яркостта на звездата като индикатор за това какво се случва под повърхността и чрез моделиране приблизително изчисляват възрастта на звездата.
Този подход помогна наскоро да се разкрият някои улики за еволюцията на Млечния път. Преди около 10 милиарда години нашата галактика се сблъска с галактика джудже. Учените са открили, че звездите, оставени от тази галактика джудже, са по-млади или приблизително на същата възраст като звездите, първоначално нужни за създаването на Млечния път. По този начин Млечният път може да се е развил по-бързо, отколкото се смяташе досега. Тъй като космически телескопи като TESS на НАСА и CHEOPS на Европейската космическа агенция изследват нови участъци от небето, астрофизиците ще могат да научат повече за жизнения цикъл на звездите. /БГНЕС