Какво трябва да знаем за парламентарните избори във Финландия

Финландците гласуват за нов парламент, изборите могат да доведат до смяна на министър-председателя и на управляващото коалиционно правителство.

Ето всичко, което трябва да знаете за финландската политика, партиите, личностите и въпросите, които са заложени на карта по време на гласуването в скандинавската страна, предава Евронюз.

Как стигнахме дотук?

На последните парламентарни избори през април 2019 г. на власт дойде министър-председателят Анти Рине, който оглави нова червено-зелена администрация.

Ако не си спомняте Рине, това е така, защото той издържа по-малко от шест месеца на поста и беше заменен от Сана Марин преди края на същата година, след някои вътрешни разправии с “Финландски център“ (Suomen Keskusta/Center party).

Смяната на ръководството на “Финландски център“ доведе до онзи известен състав на правителството на Финландия, в който всичките петима партийни лидери бяха жени, като четири от тях по това време бяха на възраст под 35 години - нещо, което постави междусекторния феминизъм в центъра на правителствената политика.

През 2020 г. имаше още една смяна на лидера на Центристката партия, но все пак пет жени оглавиха правителството - безпрецедентно явление във Финландия и навсякъде по света.

Как протичат изборите във Финландия?

На 2 април ще бъдат избрани 200 депутатски места във финландския парламент - или Eduskunta - включително един представител на автономните Аландски острови (които също имат свой малък парламент в столицата на острова Марихамн, за да управляват по делегирани въпроси).

Предварителното гласуване вече започна от 22 до 28 март на различни места в страната (и от 22 до 25 март в посолствата на Финландия). По данни на информационната служба за изборите към Министерството на правосъдието до понеделник сутринта около 25,9 % от хората са гласували преди изборния ден в неделя.

За разлика от някои други скандинавски и балтийски страни, в Финландия няма минимален праг за влизане на партиите в парламента, но ако дадена партия получи повече от 2% от гласовете на национално ниво, тя има право на държавно финансиране в бъдеще.

Кои са основните партии?

На последните избори през 2019 г. в парламента се завърнаха девет партии, които обхващаха от "Ляв алианс" от едната страна на политическия спектър до крайнодясната популистка партия "Истински финландци" (Perussuomalaiset/Finns party) от другата.

Оттогава в парламента се наблюдава известно разцепление - един депутат от "Истински финландци" беше изключен, защото беше твърде расистки настроен, и създаде своя самостоятелна парламентарна група.

Междувременно един депутат от "Национална коалиция" загуби подкрепата на ръководството на партията си, след като се появиха твърдения за поведението му с млади жени, и също се оттегли самостоятелно (впоследствие той реши да се кандидатира с "Истински финландци" на изборите през април).

През 2019 г. първите три партии - "Социалдемократическата партия", "Истински финландци" и "Национална коалиция" - бяха разделени само с по едно място, а и на тези избори резултатите ще са също толкова близки.

Социалдемократите: Това е управляващата лявоцентристка партия, оглавявана от Сана Марин. Традиционно подкрепяща профсъюзите, напоследък политически дом за имигрантите и хората с чуждестранен произход, Марин позиционира партията като по-прогресивна и проевропейска от всякога. Критиката обаче е, че тя няма широк кръг от политически съветници, може да е склонна да взема решения самостоятелно и се съобщава, че около нея няма кой да каже "не" - дори когато е необходимо.

"Национална коалиция": Дясна, консервативна политическа партия, оглавявана от Петери Орпо, и част от ЕНП на европейско равнище. Орпо не е най-харизматичният лидер и в миналото е изпитвал трудности в дебатите с други по-компетентни партийни лидери. "Kokoomus", както е известна във Финландия, е единствената основна финландска партия, която никога не е имала жена лидер.

"Истински финландци": Партията крайнодясно популистко движение, което се е справило добре с позиционирането си като място, където протестните избиратели могат да намерят своя дом: дори и темите, върху които традиционно се фокусират, като имиграцията, да са станали по-малко актуални по време на тази предизборна кампания. Лидерът на партията Риика Пура може да изглежда сурова, но нейният прост стил на говорене, както и все по-широкото използване на TikTok от страна на партията, им позволи да се свържат с по-младите избиратели. Въпреки това, по пътя все още има много проблеми: обвинения в расизъм в тази кампания и редица депутати със съдебни присъди за обвинения, свързани с това.

“Финландски център“: Десетилетия наред Keskusta беше в основата на финландската политика и дори преди две правителства беше най-голямата партия в парламента, когато министър-председател беше Юха Сипиля. След ужасния резултат на изборите през 2019 г., когато гласоподавателите ги наказаха за участието им в политиката на бюджетни икономии, Keskusta има трети лидер в лицето на Аника Саарикко, която доведе партията си до най-ниските резултати в социологическите проучвания в историята. Keskusta е стара аграрна партия и все още получава по-голямата част от подкрепата си от селските райони. Ако на тези избори те се представят толкова зле, колкото се прогнозираше, и загубят 5-10 места, времето на Саарикко на поста може да се измерва по-скоро с минути, отколкото с часове.

"Зелена лига": Зелените във Финландия също преживяват тежки времена в тази предизборна кампания и в Хелзинки може да се окаже, че доминиращата им позиция се изгубва, тъй като те губят избиратели в полза на социалдемократите. Те са градска зелена партия, подобно на много други в Европа. Лидерът им Мария Охисало е талантлив политик, но не беше достатъчно ефективна в сегашното правителство като министър на вътрешните работи, където имаше по-малко шансове да блесне.

"Ляв алианс": Под ръководството на Ли Андершон, един от най-острите политици в правителството, Левият алианс имаше добри четири години и е на път да вземе няколко допълнителни места на тези избори.

"Шведска народна партия": Шведската народна партия е една от константните фигури във финландската политика, която лесно се адаптира към различните политически течения. От началото на 80-те години на миналия век те са били част от почти всички правителства. Консервативната им икономическа политика се вписва добре в десницата, докато социално-либералната им, проевропейска и основана на ценности политика лесно се вписва в левицата. След седем години начело на партията обаче е възможно Анна-Мая Хенриксон да се оттегли, но въпреки това очакваме изборният резултат да бъде стабилен, като прогнозите са за 10 депутати.

Християндемократи: Макар че през последните няколко години партията се отклони още повече вдясно и загуби подкрепа, нейният лидер (бивш световен шампион по ходене на дълги разстояния) Сари Есеах е харесван и уважаван в парламента, което може би ще отвори вратите към правителство, когато започне изграждането на коалиция.

Liike Nyt: Партията "Движение сега" е основана от бизнесмена милионер Хялис Харкимо, който е сравняван с Доналд Тръмп като бивш водещ на финландското телевизионно предаване "Стажант". Изглежда, че той се опитва да създаде политическа династия, като синът и племенницата му ще се кандидатират за парламента на вота следващата неделя. Liike Nyt едва ли ще успее да вкара в парламента повече от един депутат - самия Харкимо, тъй като залага на личната му популярност, особено сред дребния бизнес.

Има и около дузина други по-малки партии, които издигат кандидати за изборите. Някои от тях са крайнодесни, както и Феминистката партия, партия за правата на животните и Либералната партия. Либералите (които са започнали да съществуват като "Партия на уискито") от няколко години насам набират популярност, особено в района на столицата Хелзинки. Въпреки че все още изглежда трудно да излъчат свой кандидат за депутат, те може би ще преминат прага от 2 %, за да получат държавно финансиране за партията си занапред.

Основни теми

Това са безпрецедентни избори в много отношения: Правителството на Сана Марин преведе страната през пандемията COVID, за да получи всеобщо (макар и често неодобрително) удовлетворение в страната (но и доста международни похвали).

Марин остава в историята и като министър-председателя, който стартира процеса на кандидатстване на страната за членство в НАТО.

Преди това Финландия е била в тясно военно сътрудничество с НАТО и Запада, но всъщност не е била член на военния алианс. Всичко това се променя в началото на пролетта на 2022 г. след руската инвазия в Украйна, когато финландското обществено мнение внезапно се променя в полза на присъединяването към НАТО.

На Марин се приписва заслугата не само за това, че поведе Финландия по пътя на членството в НАТО, но и за това, че дръпна Швеция в същата посока: и изглежда, че тя все още може да бъде министър-председател, ако двете задържащи се страни, Унгария и Турция, ратифицират в рамките на следващите няколко седмици.

По време на последната предизборна кампания важни теми бяха ценностните въпроси като околната среда, имиграцията и равенството. Тази година обаче се наблягаше много повече на икономиката и кризата с разходите за живот.

"В края на краищата всичко се свежда до парите по един или друг начин. Независимо дали говорим за социална политика, за образование или за държавен дълг, мисля, че всичко е свързано с пари", казва Джени Керимяки, изследовател по политическа история в Университета в Хелзинки.

"Разбира се, всичко зависи от това къде ще отидат парите, а това е идеологически избор, така че отново се връщаме към обсъждането на тези много традиционни въпроси, свързани с ляво-дясно", каза тя.

Един от важните фактори в тези избори е самата Сана Марин, обяснява Керимяки, тъй като премиерът продължава да се представя силно в проучванията - по-добре от своята партия и по-добре, когато се измерва с други партийни лидери.

"От друга страна, Сана Марин като фигура, въпреки че има голяма подкрепа от различни партии, има и хора, които не я харесват много силно."

Според някои проучвания на общественото мнение "Истински финландци" може да спечели до 49 места, изпреварвайки "Kokoomus" и "Социалдемократите", които са на второ място.

В такъв случай за първи път във Финландия може да се състави крайнодясно правителство, т.нар. черно-синьо правителство с участието на "Истински финландци", "Национална коалиция", "Християндемократите" и евентуално "Лийке Нют".

"Някои партии вече обявиха с кого няма да влязат в правителство, но никой не е направил същите декларации за това с кого ще влезе в правителство", обяснява Керимяки.

"Социалдемократите, Зелените, Левият алианс и Шведската народна партия обявиха, че няма да влязат в правителство с Истински финландци. Но след това Финландски център заявява, че ще се присъедини към всяко правителство, което прилича на сегашното", допълва тя.

Може да се стигне до широкоспектърно правителство, тъй като финландците не са чужди на т.нар. дъгови коалиции. /БГНЕС