Какво значи Шенген за Хърватия

Ако тази седмица Хърватия получи разрешение да се присъедини към най-голямата безвизова зона в света, огромните опашки от автомобили по границите с европейските ѝ съседи ще останат в историята.

Министрите на правосъдието на Европейския съюз се събират в четвъртък, за да решат дали да приемат Хърватия в безпаспортната Шенгенска зона, която дава възможност на повече от 400 млн. души да се движат свободно в 26-те ѝ страни членки.

Един от основните спорни моменти е въпросът за способността на Хърватия да охранява най-дългата външна сухопътна граница на 27-членния ЕС в момент, когато миграцията остава основно предизвикателство за страната.

Кандидатурата на Загреб за присъединяване към Шенген през 2016 г. също бе подадена в чувствителен за Европа момент.

От 2015 г. насам милиони мигранти, много от които от конфликтни зони, рискуваха живота си, за да влязат незаконно в ЕС, а след това през 2020 г. настъпи пандемията Covid-19.

И двете подтикнаха държавите от Шенгенското пространство да въведат отново определен граничен контрол.

Ако Хърватия получи зелена светлина за присъединяване към Шенген километричните опашки от превозни средства на граничния пункт Брегана със Словения ще останат в миналото.

Брегана е един от 73-те сухопътни пропускателни пунктове със съседните на ЕС Словения и Унгария, които ще престанат да съществуват.

"На 1 януари ще вдигнем бариерите и движението по границата ще бъде свободно", заяви пред АФП ръководителят на националната гранична полиция Зоран Ничено.

На летищата промяната ще влезе в сила на 26 март поради технически проблеми.

Хърватия се надява, че присъединяването към Шенген ще даде тласък на доходоносната ѝ туристическа индустрия.

Тази година страната с население от 3,9 млн. души е приела четири пъти повече посетители, повечето от които от други държави от ЕС.

Премахването на граничния контрол ще позволи на туристите да достигат по-бързо до хърватските дестинации, заяви наскоро ръководителят на националния туристически борд Кристиян Станичич.

"Международните превозвачи ще бъдат доволни", заяви Владимир Юрчец от националната асоциация на автомобилните превозвачи.

Премахването на проверките по границите ще им спести между 6 и 10 часа всяка седмица.

"Край на тълпите и часовете на опашки", отбеляза шофьорът на камион Филип Светличич, чийто камион, пътуващ за Италия, е заседнал на километрова опашка, за да излезе от Хърватия през Брегана.

На 1 януари Хърватия също ще се присъедини към клуба на единната валута на ЕС - еврозоната.

Предизвикателство за незаконната миграция

Откакто бившата югославска република стана член на ЕС преди почти десетилетие, тя има тежката задача да охранява най-дългата външна сухопътна граница на блока.

Границата, която се простира на повече от 1350 км с Босна, Черна гора и Сърбия, е известна с трафика на мигранти, наркотици и оръжие.

Най-предизвикателна е 1 011-километровата граница с Босна, която е не само най-дългата, но и се състои от труден терен, осеян с реки и скалисти планини.

На граничния пункт Стара Градиска с Босна полицията внимателно проверява документите и чакащите превозни средства.

За Малик Сафета, шофьор на автобус от Сараево, този строг контрол не е нещо необичайно.

"Това е нормално. Това е последната защитна линия за ЕС и Шенгенската зона преди източния свят, който винаги е малко по-проблемен", казва той.

Не се очаква ситуацията по границите на Хърватия с нейните съседи, които не са членки на ЕС, да се промени много след 1 януари, тъй като Загреб вече въведе правилата на Шенгенското пространство за работа с външните си граници.

"Хърватия прилага шенгенските процедури от години и използва всички инструменти, необходими за такъв граничен контрол", каза Ничено, началник на граничната полиция.

Полицията заяви, че справянето с незаконната миграция е било и ще остане най-трудната задача за нейните сили от около 6 500 гранични служители.

Неправителствени организации и медии многократно са обвинявали хърватската полиция, че принуждава мигрантите да се връщат обратно през външните граници на страната, често с насилие. Загреб категорично отрича тези твърдения.

Хърватия се намира на опасния балкански мигрантски маршрут, през който преминаха стотици хиляди потенциални кандидати за убежище от Азия, Близкия изток и Африка по време на "мигрантската криза" в Европа през 2015-2016 г.

След като маршрутът беше официално затворен през 2016 г., мигрантите, които се опитват да влязат в Западна Европа, продължиха да го използват, макар и в много по-малък брой.

През тази година обаче броят им значително се увеличи.

От началото на 2022 г. по маршрута са открити близо 130 000 души, включително жени и деца. Това е със 170% повече, отколкото през 2021 г., по данни на граничните сили на ЕС Frontex.

Към ноември Хърватия е регистрирала около 30 000 нелегални мигранти, което е с близо 150% повече, отколкото за същия период на миналата година.

Районът на Стара Градишка се е превърнал в гореща точка за мигрантите, които се опитват да прекосят река Сава с малки лодки или понякога дори с плуване въпреки ниските температури.

Според хърватската полиция, за да се справят с проблема трябва да се атакуват организаторите и бандите, които ръководят трафика. Хората, които се задържат от полицията са последните във веригата на трафика (шофьорите), заявиха от Загреб.