Веселин Калановски: Демократична държава без отговорни съд и прокуратура не е възможна

За мен справедливостта, както и истината, е медал с две страни и именно заради това човечеството в своя еволюционен подход и развитие е създал правораздавателни органи, създал е възможност, за да се стига до една справедливост според някакви закони, които ние сме приели като обществен договор, като норма в едно общество.

Не е възможно да съществува демократична държава без да има отговорни правораздавателни органи, заяви в интервю за БГНЕС актьорът Веселин Калановски.

"И когато ние виждаме начина, по който функционират българските няма как да не се борим те да бъдат променени. Дали ще стане? Да, трябва да стане. Дали ще стане днес? Не зная. Дали ще стане утре – стремим се да стане. Просто трябва да се изчистим от всичко онова, което е в състояние да прикрива едното или да толерира другото. Законите трябва да важат еднакво за всички ни – и за тези, които са на "Дондуков" 1 и на „Дондуков” 2, и за онези, които живеят в краен квартал – няма значение. Затова е общественият договор, за който още Русо говори по време на Просвещението, но ние като че ли все още трябва да изминаваме този път към просвещение“, коментира актьорът, който е и общински съветник в СОС.

На пръв поглед, според него темата за правораздаването може би е най-маловажната тема за всеки един българин, който мисли какъв ще е хлябът му утре или други ден, но не е така.

„Това са свързани неща и хлябът утре зависи от това дали има справедливост и правораздаване в една държава, и цената на олиото има отношение към това. Така че ако има хора, които не осъзнават пряката връзка между тези неща, те наистина би трябвало да минат един просветителски курс от начало, може би да приповторят част от своя образователен процес”, посочи още Калановски.

На въпроса дали се намериха хора, които да „ударят по масата”, за да излезем най-накрая от прехода, Калановски бе категоричен, че мрази хора, които удрят по масата. „Още една митологема за това как ще дойде човекът с твърдата ръка, ще ни хване за шиите и ще ни вкара в правия път. Не, не желая това“, подчерта той.

По думите му преходът не е нещо, което започва от точка А и стига до точка Б.

„Човечеството се намира от самото си създаване в преход, в постоянно развитие. Ние говорим за един политически преход, а защо никой не се стреми да осъзнае, че в момента сме в съвършено друг преход на четвърта, пета или шеста индустриална революция, в която нациите, народите, интелектът, който те притежават завоюват позиции в световен мащаб – днес и сега. В края на краищата преходът е път, по който ние вървим. Е, като го свършим този преход ще спрем ли, няма да започнем следващият преход? Така, че аз нямам нищо против прехода, нека продължава“, сподели той.

Веселин Калановски посочи, че се притеснява от мига, в който обществото ще каже: Край, ние живеем вече добре, ние сме задоволени, ние нямаме нищо, което да ни липсва.

„Това е крах, това е консуматорско общество, това е финалът на развитието, на еволюцията. Едно време, поне в моето средно образование ни учиха, че най-градивната сила в „Фауст” на Гьоте, всъщност е Мефистофел – духът, що вечно отрицава. Има ли отрицание, има изграждане, има вървеж напред”, заяви актьорът.

В коментар за войната в Украйна и това какво направи Европа и светът, Калановски посочи, че в светът се е обединил.

„И докато демократичните държави в света имат своята отговорност към човечеството и са наясно какво може да последва, когато червеното копче е в ръцете на един луд човек, то тогава начинът е този – да се опиташ да го парираш, без да предизвикваш разрастване на военните действия”, каза Калановски.

Според него ако Украйна не отблъсне агресора, то тогава той ще продължи с тази политика и към други държави. „И се страхувам, че това ще бъде крах за цялото човечество“, заяви Калановски, който не одобрява войните, военнолюбците и насилието във всичките му форми.

„Защото всякакви смешни замествания на истинската думичка със „специални операции” и с такива неща е опит да се прикрие всъщност желанието ти като агресор да наложиш своята воля на по-слабия от теб и няма как да застана на негова страна, на този – по-силния, агресора”, каза той.

В понеделник, Калановски, заедно с колегите си Ники Сотиров и Филип Буков, ще чете великите поети на България на събитие, организирано от район „Слатина” по повод Световния ден на поезията.

Винаги има място за поезия. Все едно да ме попитате: Има ли място за мечти? Поезията, разбира се, не е само мечта, не е само любов към ближния, тя може да е социална, може да е революционна. Тя е духовна форма на израз, която съществува от векове и надявам се да продължи векове след нас, заяви още актьорът и обясни:

Район „Слатина” е може би най-поетичният район, поне от към наименования на квартали в него – четири от тях са кръстени на титани на българската поезия и това са Смирненски, Яворов, Гео Милев и Христо Ботев, а актьорът избира да чете първите двама.

„Логично е да се спра на някой от четиримата и тъй като имаме право на два опита се спрях на Христо Смирненски и Пейо Яворов. Търсих, разбира се възможността, специално при Яворов основно, към произведение, което не е изключително масово, не е безкрайно популярно или не е стихотворение, което се учи на ученическата скамейка“, посочи актьорът. Според него кметът на района всъщност прави нещо прекрасно. „Той освен благосъстоянието на гражданите – тротоарите, улиците, градоустройството и т.н. не обръща гръб и на духовната част на нашето битие, защото за какво в края на краищата ни е всичко това, което имаме като благоденствие”, посочи актьорът.

Той даде и своя отговор на въпрос коя е качествената поезия. „Ако теб като човек те засяга, ако по някакъв начин докосва душата ти, ако възпламенява чувства в теб, независимо какви – любовни, меланхолични, революционни, социални, то тогава това е качествена поезия или пък най-малкото това е твоята поезия”, каза Веселин Калановски.

Независимо от пристрастието, което има към настъпващите промени, общинският съветник не скри, че българските политици хвърлят камъни в двора на култура – с недостатъчното финансиране.

„Не, че политиката може да развие едно изкуство или култура, това е работа на творците, на образованието, но политиката би трябвало да създава предпоставки за развитието – и законодателни, и житейски, и материални предпоставки за развитието на тази духовност. Българската политика е длъжник към културата, огромен длъжник в момента и затова е прекрасен почина на кмета Георги Илиев, който има смелостта да отстоява и това – духовното разпространение на българщината”, посочи Веселин Калановски.

Според него би трябвало да се изчистим от насаждани идеологеми и то още от най-ранните училищни стъпки, които правим и които не са променени, за съжаление, десетилетия назад.

„Има митове, които се разказват все още в нашия образователен процес и които не събуждат онзи наистина просветен патриотизъм, за който ние поне се борим“, подчерта той. Той зададе въпросът: За какво възпитание или образование, или духовност си говорим, когато най-отявлени „национално отговорни“ хора, казващи че са патриоти татуират Левски или Ботев по раменете си, по гърдите си, а дори не знаят какво са казали тези хора. /БГНЕС