Той коментира какви са реалните възможности за предоставяне на помощ на бизнеса в момента заради високите цените на електроенергията.
Стайков напомни, че в настоящата среда, освен енергийната криза, България се намира в особена ситуация, защото няма действащ парламент. Това ще продължи поне около месец. Ако в момента обсъждаме мерки, те трябва да са изцяло извън работата на парламента. Всякакви възможности за законодателни промени не са на масата, защото те не могат да се приложат, добави той.
„Помощите за небитовите потребители очевидно са необходими. Много е важно как се формулират тези помощи. Ако се раздават на всички, очевидно парите няма да стигнат и съответно помощта няма да е голяма. Трябва да са таргетирани там, където има най-голяма нужда. Компаниите и предприятията, които изпитват най-голяма тежест от по-високите енергийни цени, трябва да бъдат компенсирани по-щедро, отколкото останалите, които не усещат тази тежест и могат да я компенсират с по-високи приходи в резултат на увеличаващи се цени. Виждаме, че цените се увеличават навсякъде не само при потребителите, но и при производителите, което означава, че има компании, които изцяло или частично могат да компенсират“, заяви Стайков.
Заедно с това трябва да се предприемат стъпки, които да облекчат последващото увеличение на цените.
„Нещо, за което не се говори – от 1 януари очакваме увеличаване на цените на мрежовите услуги в резултат на по-високите цени на борсата. Там има една особеност. Регулаторът така е решил, че тези дружества си купуват технологичните разходи от пазара ден напред и не могат да ги купуват от другите сегменти на борсата. Това трябва да се промени. Ако дружествата имат възможност да купуват тази енергия по двустранни договори, този натиск от цените може да бъде намален. Това означава, че натискът за увеличаване през януари ще бъде по-малък. И това нещо може да се направи веднага“, заяви главният икономист на Института за енергиен мениджмънт.