Резултатите от изследването са публикувани в списание „Scientific Reports”. Отчетите на Христофор Колумб за пътешествията му из островите на Карибско море съдържат сърцераздирателни описания на набезите на местното население кариби, които ядели хора и вземали жените в робство. Традиционно се е смятало, че тези истории са мит, но новото изследване показва, че Колумб е казал истината. С помощта на технология за лицево разпознаване американски учени от университета в Северна Каролина анализирали черепите на ранните жители на Карибския басейн, разкриващи историята на взаимоотношенията между отделните групи население в този регион. На анализ са били подложени 100 черепа, датирани към периода 800 – 1542 г. от н.е. Като генетичен „репер”, учените са използвали около 20 точки, по които може да се съди за размера на очните кухини, дължината на носа и други черти на лицето, подсказващи, доколко са били свързани хората помежду си. Анализът показал не само три отделни групи жители на Карибския басейн, но и позволил да се възстанови маршрутът на тяхната миграция. Най-изненадващо било откритието, че кръвожадните разбойници – кариби, произхождащи от карибското крайбрежие на Южна Америка, са достигнали не само до остров Гваделупа, както се е смятало по-рано, но са успели да се придвижат по на север. Много преди испанците те колонизирали Ямайка, Еспаньола и Бахамските острови. Черепите показват, че тяхното присъствие на тези острови е било значително. Резултатите от изследването доказали, че най-ранните заселници на Карибския басейн са стигнали от Юкатан до Куба и Северните Антили, което потвърждава съществуващата по-рано хипотеза. В периода между 800 и 200 г. пр. н.е. от крайбрежието на днешни Колумбия и Венецуела на остров Пуерто Рико са мигрирали араваките. А през IX-XI век карибите са окупирали Ямайка, Еспаньола и Бахамските острови, като до идването на Колумб вече са се смятали за коренно население. /БГНЕС