Капитан Николай Джамбазов: Вече няма мечтатели, има консуматори

Мечтатели няма вече, има само консуматори, казва единственият български мореплавател, направил сам околосветско пътешествие със самоделна яхта.

Непризнато постижение 35 години след осъществяването му. БГНЕС среща днес капитан Николай Джамбазов, акостирал пред дома си в София, със силно побелели коси, разочарован от онази България, която може би не осъзнава, че едно от най-големите постижения е именно това плаване.

„В досието ми пишеше, че съм луд”, казва още капитан Джамбазов – именно така започва и една от книгите му.

А докато разговаряме как с яхтата „Тангра” успява да осъществи околосветско плаване по време на затворената система на социализма, капитанът дебело подчертава, че най-важното е не самият подвиг, а с интелигентност, усилия и труд да постигнеш нещо, което никой в света не го е правил.

Капитан Джамбазов започва да строи „Тангра” през 1973 г., когато е трудно човек да се сдобие дори и с най-обикновени материали. През 1983-1985 г. извършва първото и единствено българско околосветско самотно плаване през нос Хорн, само с едно спиране, а през хилядите морски мили и опасности преминава воден от вроденото си желание за приключения. През живота си той е обучил много начинаещи и напреднали ветроходци, а вече възрастен, той продължава да държи на едно от най-важните човешки качества – честността.

За морските приключения и за силата на мечтите, ето какво още разказа самият капитан Джамбазов пред камерата ни:

БГНЕС: Къде е и какво прави капитан Николай Джамбазов днес?

Николай Джамбазов: Карам си старините, в София. Човек не е вечно жив и в един момент трябва да отседне за постоянно. На 77 години съм, какво друго мога да правя? До миналата година имах яхта в Гърция, но я продадох, защото вече не мога да я поддържам.

БГНЕС: А жаждата за приключения?

Николай Джамбазов: Тя си остана, защото е неугасима. Благодарение на тази моя жажда за приключение успях да постигна много мои мечти. При мен няма неосъществена мечта. И най-важното – без никаква чужда помощ!

БГНЕС: Защо моретата и океаните? Какво ви дават те?

Николай Джамбазов: Аз съм син на моряк. Второ – от дете съм влюбен в моретата и океаните от книгите, които съм прочел и които ми е чела баба ми. И трето – то си е в кръвта. Когато никой в България не мислеше за яхти, аз започнах да строя яхта. Тогава у нас те не се продаваха.

БГНЕС: Кое е най-голямото ви морско приключение?

Николай Джамбазов: То да е само едно… По времето на социализма аз бях единственият човек, а и досега си оставам такъв, който построи сам яхта, обиколи с нея света през нос Хорн, с едно спиране, което беше най-голямото постижение за всички времена за всеки един моряк. Без нито един лев държавна поддръжка, сам си построих яхтата и безаварийно минах по маршрута.

Издадох три книги – „Черната овца“ и „Тангра в океана“, „С Тангра срещу вятър”, където подробно описвам този момент от моя живот. Такова постижение в света няма, не само в Източна Европа.

Още като тръгвах от България казаха: „Този е луд, оставете го!” В самото ми досие пишеше, че съм луд, ненормален и да ме оставят да правя каквото си искам. Като тръгвах никой не дойде да ме изпрати, защото не искали после да пише във вестниците, че те са поддържали тази налудничава идея, която е невъзможно да бъде постигната. След това, когато трябваше да ме награждават – единствената награда „Кор Кароли“ в България за морски постижения, за първи и единствен път през 1985 г., не ми беше дадена. Защото организаторът не вярвал, че такова голямо постижение може да бъде извършено без обществена подкрепа.

БГНЕС: Как се преодолява една такава затворена система като социализма, за да се отправи човек на околосветско пътешествие?

Николай Джамбазов: С много труд, но без връзки, без подкрепата на лобисти.

След успеха на регата OSTAR, някои хора по върховете се позамислиха и казаха, че поне няма да ми пречат да замина. Гарантираха ми, че няма да ме спрат на границата и аз продължих да си подготвям околосветското плаване. Намериха се и добри хора от тогавашното ръководство. Никой не ме изпрати. По това време аз работих като капитан в Бургаското пристанище. Поисках отпуска, но те не ми дадоха и аз реших, че като отсъствам 3 дни, по тогавашния закон, те ще ме уволнят. Корабът ми обаче излезе в ремонт и аз заминах. След това се оказа, че някой е наредил да не ме уволняват. Като се върнах след две години, не бях уволнен, това ми беше единственият кяр.

Пречките бяха много. Два пъти ме спираха от околосветско плаване. Един път, когато завърших OSTAR и бях в Ню Йорк, не ми разрешиха да продължа, а ми наредиха да се върна в България. Изпратиха телекс до българското консулство, че ако не се върна до определена дата, ще бъда смятан за невъзвращенец. След това, когато се върнах и се подготвях за едно състезание, в което бях номиниран да участвам и поканен от организаторите – околосветско състезание от Ню Йорк до Ню Йорк, един ден преди да замина, отново ме спряха. Казаха, че международната обстановка не била добра в момента и не ми даваха да замина.

Много хора не знаят, че тогава се даваше решение от ЦК на партията. Може и паспорт да има, без това решение не можеш да заминеш. И понеже това е моя детска мечта, на следващата година аз заминах без да казвам на никого нищо.

Тръгнах от Созопол напълно неподготвен – нито платна, нито дрехи, нищо нямах. Така успях да мина по маршрута. Всички хора, които са успявали са национални герои на техните страни.

Аз като се върнах ми дадоха няколко ордени и медали, а след това, като дойде новото време, отмениха всички награди. В същото време наградиха лъжци и мошеници с нови награди!

Понякога хората ме питат защо трябва да се връщам назад и да споменавам такива неща и такива хора. Не съм съгласен! Това е все едно ние да си предадем на македонците историята. Понеже аз съм в специалист в морското дело, все някой трябва да ги каже тези неща. Често в България се градят фалшиви имиджи, фалшиви герои.

БГНЕС: Завистливи хора ли сме българите? Защо ни е толкова трудно да признаем чуждия успех?

Николай Джамбазов: Мен много пъти ме обвиняват, защото съм честен. Много хора се страхуват от истината. През цялото време съм бил натискан, оплюван. Измисляли са си разни неща за мен. Полицията е идвала да ми прави акт пред къщата, задето си държа лодката на ремаркето и други такива неща. На мен не ми пука, трябва да си нося кръста.

БГНЕС: Да се върнем на яхтата, каква беше съдбата на „Тангра“ след плаването?

Николай Джамбазов: Когато се върнах, реших да я предоставя за музеен експонат. Преди това се появи един италианец, собственик и капитан на кораб, който предложи 200 хил. долара, за да я вземе в Италия, в музей. Първият секретар на партията и кметът на градa – aз тогава работих в Бургас, веднага бяха разузнали и разбрали. Извикаха ме и ме питаха дали ще я продавам. Учудих се откъде знаят…

На яхтата преди това ѝ рязаха въжетата, хвърляха я на камъните – всички тези завистници. Какво им правеше яхтата? Тя по чудо остана здрава. Дори веднъж я разграбиха. Така реших да я продам, за да не я унищожат.

Продадох я на един бизнесмен, който я продаде на един руснак. После се опитах да си я откупя отново, защото мислих да си направя нещо като собствен музей, след като си взех място на морето, но тя вече беше излязла зад граница и никой не знаеше нищо за нея. Една режисьорка дори се опита да открие следите на „Тангра“. Не можаха да я намерят, но направиха един съвместен белгийско-български филм, който беше прожектиран на много фестивали.

БГНЕС: В нашето съвремие остана ли място за мечтатели като вас? Материалните придобивки май изместиха мечтите.

Николай Джамбазов: Мечтатели вече няма, има консуматори. Ако правиш нещо такова в днешно време, значи си мултимилионер. Има много собственици на яхти, които си плащат сами състезанията и пътуванията. Който има пари, той си прави удоволствието. Аз винаги съм разделял нещата на две – ентусиасти и професионалисти.

Какво обаче означава професионалист? Твърде често те сами се назовават професионалисти, защото държавата им плаща заплата. Тренираш и правиш постижения на гърба на държавата. Други се явяват частно, така да се каже, без никой да ги поддържа, които обаче дават много добри резултати.

Много често всички титли, всички звания се дават по фалшив начин, по политически причини. Често в спорта е намесена политиката. И Васил Куртев, и Дончо Папазов, и Георги Георгиев – всички бяха народни представители, само аз не съм. Защо? Ами много просто…. Сега ще кажа нещо, пък нека ме намразят българските футболисти. Аз се срамувам от българския футбол. Ако зависеше от мен, щях да кажа, че футболът не е държавна политика. Или се оправяйте, или загивате. Да взимат хиляди левове заплата, а да изглеждат само като едни ритнитопковци, те не допринасят за гордостта и самочувствието на българина.

БГНЕС: Заговаряйки за политика, какво мислите за политическата ситуация България?

Николай Джамбазов: Мога много да кажа по темата. Например, аз не поддържам тези хаотични протести на улицата, но не поддържам и политиката, която се води от правителството.

Пред болниците умират хора, но не видях нито един държавен ръководител, боледувал от COVID-19, да е лежал на улицата пред болницата. В къщите им ходят лекари. Това ли е отношението?

Мен ме притеснява и друго – снимките на чекмеджетата с парите. Аз не мисля, че мога да вярвам на човек, който до този момент не е обяснил за това – откъде е златото, откъде са парите? Това се нарича управление на мафията, в което всички се подчиняват на него.

Искам да кажа и друго – аз съм пенсионер. Навремето взимах най-голямата заплата. Сега съм с две пенсии – едната е инвалидна, взимам 400 лева. Не съм почитател на БСП, но поддържам идеята за преизчисляване на пенсията. Един капитан на кораб сега взема максимална пенсия, а аз, също капитан на кораб, взимам колкото една чистачка. Навсякъде пенсиите бяха преизчислени и приравнени, само тук не.

Аз не искам да ми дават 50 лв. добавка, аз искам парите, които заслужава моята длъжност, на която съм бил.

БГНЕС: Какво казвате на младите хора, които преследват своята мечта, а системата, както и при вас, не само не им помага, а дори им пречи?

Николай Джамбазов: Младите хора първо трябва да вземат властта в свои ръце. Да си устроят държавата както трябва, да изгонят всички онези мухлясали политици от 30-40 години насам. Тогава нещо може да се оправи.

Докато стари политици участват във властта, които се опитват наново да заблуждават и лъжат хората, това няма да стане. Всички те са омърсени, оцапани, оядени. Аз не познавам политик в България, който да не е собственик на централи, на къщи за гости, на какво ли ще не. Трябва да бъдат изхвърлени. /БГНЕС