Катерина Хапсали: Добрият разказвач поставя читателя пред себе си и своето его

Живеем в поляризирано време, в което разликата между светлината и мрака изпъква все повече.

Ценени са и ще бъдат авторите, които пишат за читателите, а не за себе си. Това каза в интервю за БГНЕС писателката Катерина Хапсали.

Книгата заема и ще заема все по-голямо място в ежедневието на хората, убедена е авторката на „Гръцко кафе”, „През девет планини”, „Сливовиц”, „Хора”.

"Особено в тези тежки времена, в които ни се падна да живеем, хората все повече имат и ще имат нужда от утеха, от надежда и вдъхновение. А според мен и искрено се надявам да съм права, това са три неща, които литературата дава – и утеха, и надежда и вдъхновение”, каза тя.

По този повод писателката отбеляза, че когато чуе коментари, че българинът не четял, винаги може да опонира – с цифри, с конкретни случки. „Българинът обича да чете. Фактът, че по едно време на Прехода нямаше достатъчни средства, за да пазарува книги редовно не означава, че нямаме този пиетет към литературата”, заяви тя.

По думите ѝ хората оценяват книгите, които им говорят директно, които им влизат под кожата, които не са пълни единствено с високопарни слова. „Тоест, ценени са и ще бъдат авторите, които пишат за читателите, а не за себе си”, подчерта тя. Според Хапсали има два типа автори – едните пишат, за да изтъкнат себе си, а другите пишат, за да доставят удоволствие у читателите, както и да предизвикат катарзис. „А катарзисът е нещо много важно, още навремето Аристотел е казал, че това е и функцията на изкуството – да предизвиква катарзис и по този начин да се чувстваме очистени и някак по-готови да продължим напред”, посочи писателката.

За Катерина Хапсали добрият разказвач e този, който не се губи в разни меандри на повествованието. „Този, който разказва така, както са разказвали нашите баби навремето като седнем край огъня, който поставя читателя пред себе си и своето его, и наистина разказва едни непринудени истории. В тях трябва, според мен, задължително да присъства силна емоция, защото няма как иначе написаното да стигне до конкретния човек”, посочи тя.

„Да, може да се пише красиво и какво от това? Истинският разказвач разказва така, че в крайна сметка да има полза от казаното. Не случайно толкова време, след като вече не са между живите разказвачи като Хемингуей, като Хайтов, които именно говорят непринудено с думи прости и изрязват „сланината” от написаното са все още толкова четени”, заяви Хапсали. „Навремето, когато питали Хайтов как всъщност трябва да се пише и той отговарял, че цялата сланина трябва да се изразява, т.е. всичко излишно от текста”, обясни тя. Хапсали сподели, че това е една мъдрост, за която тя много често се сеща, когато седне да пише – да не казва нищо ненужно, защото винаги ненужното натежава.

Ако днес трябваше да напише книга за случващото се в България? „Щях да напиша един епос за войната между светлината и мрака. Винаги в нашето общество тези две сили са били особено изразени. И някак си съм склонна да мисля, че точно в момента живеем в едно такова поляризирано време, в което разликата между светлината и мрака изпъква все повече и много зависи от коя страна си”, заключи писателката. /БГНЕС