Христо Панчугов: Кабинет на малцинството не е обречен вариант

Шансът за съставяне на правителство преминава през генерална промяна на политическите стратегии на основните играчи. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Христо Панчугов, преподавател в Нов български университет.

Според него трябва да се отиде към нов тип поведение, което почива на два фактора.

Първият е много ясно изчистване на дневния ред на бъдещото управление.

„Общите формулировки и концепции в стил евроатлантическо управление вече няма да вършат никаква работа, не само защото политическите формации имат много сериозни разминавания – разминавания имат и тези от тях, които стоят от едната страна на евроатлантизма. Ще трябва да видим много ясни политики, много конкретика, яснота около лицата, които ще осъществят тези политики и около хоризонта, който се търси с подобен род правителство“, посочи Панчугов.

Вторият е, че ще трябва да се разчита на не чак толкова стабилно мнозинство, колкото на двустранното договаряне и предоговаряне на политическата подкрепа около този тип политики.

„Очевидно ще трябва да се правят отстъпки в името на някакви големи цели. Това постоянно усилие ще изисква постоянно лидерство и по тази причина не се е случвало в България. Става дума за кабинет на малцинството“, заяви анализаторът.

Според него такова правителство не изглежда толкова обречено, колкото ни се струва. То може да намери подкрепа сред българското общество за определен тип политики, които са свързани със заплахата, пред която е изправена България заради войната в Украйна, с обективните икономически процеси и реалните ежедневни проблеми, които трябва да се решават.

„Такава подкрепа не само може да бъде намерена в българското общество. Тя може да бъде достатъчно стабилна, за да осигури преминаване през този преходен период. Преминаване, което да даде на политическите играчи да осмислят своите стратегии и да даде възможност да се проведат едни нормални избори, които да произведат много по-устойчиво и стабилно мнозинство вече на база на реално постигнати резултати“, заяви Панчугов. Ако вместо това видим повече от същото, това ще означава, че отиваме на избори в началото на следващата година.

Кабинет на малцинството в най-добрия случай може да остане на власт в рамките на следващата година до местните избори. Ако това правителство създаде един смислен дневен ред, това може да доведе и до мотивация за гласуване на база на реални измерими резултати, а не на някакви внушения, с които се борави в момента.

„За съжаление, основните политически формации продължават да работят с тези внушения. Те не могат да си дадат сметка, че пренасилването и работата с полуистини и политически внушения създава една изключително вредна политическа среда, която по-скоро ще води до радикализация и отблъскване на избиратели, отколкото възможността да видим осмислено участие и от там възможност за стабилни мнозинства оттук нататък“, предупреди Панчугов.

Политологът смята, че българите като цяло не харесват истинския радикализъм.

„До този момент не сме имали истински радикално движение, изключвам комунистическия режим, който е продукт на други фактори, а не на подкрепа на българското общество. В този смисъл по-скоро към този момент ще намерим начин да омекотим радикализацията на обществото“, каза той.

Над 60% от българските граждани, които не гласуват, е огромен ресурс както за една нормална политика, така и за много странни политически проекти, смята Панчугов.

„Ние вече видяхме част от тях да минават през българския политически живот: „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, движението на Мая Манолова, което се преименува няколко пъти. Всичко това е продукт на желанието на българските граждани да видят нови политически субекти в посока политическа промяна. Нито е тяхна работа да формулират как изглежда тази политическа промяна, нито как ще изглеждат тези субекти. Очевидно желанието е там. Въпросът е кой и как ще намери начин да управлява тези настроения“, заяви анализаторът.

Ако все пак в българското общество се създаде нова радикална формация, потенциалът тя да отнеме гласовете, които отидоха в ИТН и ПП е много голям.

„Това ще мине през обезсмислянето на тези формации и изчезването им от българската политика. За ИТН въобще е късно, а за ПП или ще намерят начин да се превърнат в смислен политически субект с ясно лице и дневен ред, или ще станат жертва на същия феномен, който ги е довел на политическата сцена. Сега е моментът да вземат това решение за себе си“, категоричен е политологът.

Той призова партиите да започнат да се борят за сърцата и умовете на българските граждани. „Управляването на очакванията им очевидно катастрофира. Въпросът е да се даде ясно измерим хоризонт и яснота около конкретните политики. Това е единственият механизъм, който може да ни извади от тази ситуация оттук нататък“, заключи Христо Панчугов. /БГНЕС