„Китайската мечта“ на Си Дзинпин и нейните глобални ефекти

Си Дзинпин стана президент на Китай през 2013 г. и приложи на практика нова концепция за външната политика.

Китайската мечта се основава на целта на Си Пекинската народна република да заеме своето "законно" място в международната система и да получи пълно уважение до 2049 г., стогодишнината на страната, като води страната да бъде една от водещите в света развити държави в областта на високотехнологичното производство и във военната и икономическата област, анализира за Анадолската агенция д-р Ишак Туран, експерт по международни отношения с акцент върху китайската външна политика, енергийната сигурност и Тайван.

Позовавайки се на китайската мечта, Джинпин каза в реч, когато беше повишен в секретар на Комунистическата партия на Китай през 2012 г .:

„Трябва да положим постоянни усилия, да продължим с неукротима воля, да продължим да напредваме в голямата кауза на социализма с китайски характеристики и да се стремим да постигнем китайската мечта за голямо подмладяване на китайската нация“.

Той заяви, че се нуждае от подкрепата на своя народ, за да осъществи "китайската мечта" и убеждението си, че ще я постигнат заедно. Тази мечта може да се сравни с изявленията на Тръмп, който дойде на власт през 2016 г. „Америка на първо място“ или „Направи Америка отново велика“.

Докладите на американската стратегия показват, че в рамките на "китайската мечта" Китай е модернизирал военноморския си флот и е близо до постигане на военен капацитет, способен да се намеси не само в своя регион, но и в трансокеански операции. Увеличил е глобалното си влияние и се приближава до осъществяването на „китайската мечта“ на Си.

Шестстепенната стратегия на Си

Си е силно загрижен, че укрепването на страната му ще предизвика глобално блоково движение, водено от САЩ, и в този контекст той следва план от шест стъпки.

Първо, да се предостави кредитна подкрепа на държави, които са имали затруднения при изпълнението на големи проекти, особено след кризата през 2008 г. Следователно инициативата „Начертан път“ е най-голямата стъпка към "китайската мечта", откакто азиатският гигант, създал собствените си фондове, институции и банки, показва, че международни институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, принадлежащи към глобалния либерален ред на САЩ, имат съперник.

Тези събития представляват първото предизвикателство на Пекин към икономическия ред, установен от САЩ след Студената война.

Второ, Си иска да избегне намеса във вътрешните си дела чрез своите автономни региони.

Нарастващите протести в Хонконг и проблемът със суверенитета на Тайван през последните години произтичат от желанието на Китай тези автономни региони, приети в контекста на „една държава, две системи“, да му се подчиняват във всеки смисъл.

Въпреки че Пекин твърди, че благоприятства мирния съюз с Тайван съгласно „консенсуса от 1992 г.“, Ли Цзоченг, ръководител на Съвместния началник-щаб на Централната военна комисия, публично заяви, за първи път по време на управлението на Си, че ако Тайван настоява за независимост, ще е принуден да пристъпи към военни действия, ако е необходимо.

Трето, Си развива военната си мощ и военна способност, за да покаже, че Китай е възпираща сила.

Китайското строителство на изкуствени острови в Южнокитайско море през 2015 г., където военните кораби могат да бъдат закотвени и бойните самолети могат да кацнат, е един от показателите за новия външнополитически подход на Китай. Забелязано е, че Пекин не признава решението срещу него, взето от Международния съд относно архипелага Скарбъро, което е било предмет на съдебни спорове с Филипините, така че се счита, че няма да има решение, основано на международното право в регионът.

Освен това Пекин за пръв път започва изграждането на самолетоносачи под ръководството на Си и защитава границите си с усъвършенствани ракетни установки. Той също така продължава агресивния си външнополитически подход по всички морски граници, като за първи път обявява зона за идентификация на въздуха в Източнокитайско море.

Четвърто, като поддържа по-активна политическа роля в международни организации и институции, Си се стреми да постигне многополюсен световен ред в международната система. Си вярва, че международните организации, както и военните и икономическите параметри, играят важна роля при прехода към този ред.

Обвиненията на Тръмп към Световната здравна организация (СЗО), че се е превърнал в задния двор на Китай и е съучастник в скриването на пандемията от коронавирус, са отражение на нарастващото влияние на Пекин.

В съответствие с нарастващата си икономическа мощ, Пекин предоставя повече финансова подкрепа на международни организации и по този начин има все по-голямо влияние върху тях. Неудовлетворен от това, предлага свои собствени институции като алтернатива в системата, особено в областта на икономиката, и се стреми да намали глобалното влияние на международните институции и организации, в които няма глас.

Пето, Пекин успя да създаде водещи световни марки във всички сектори. От космическите технологии до телекомуникациите, от автомобилната индустрия до възобновяемата енергия. Азиатската държава успя да се превърне в нова сила на привличане в света със своите патентовани марки в конкурентна система и да наруши възприятието, което някога са имали китайските продукти. Това е една от основните причини, поради които САЩ започнаха търговска война срещу Китай.

И накрая, Си се опитва да използва елементите на меката сила ефективно, така че възходът му да се възприема по-скоро като взаимоотношение „гарантирана печалба“, отколкото като заплаха.

От една страна, той достига до най-отдалечените краища на света чрез медиите, като директно превежда своята идеология и гледни точки на местни езици, а от друга страна, има за цел да преподава както своя език, така и своята култура, на граждани на други държави чрез Института „Конфуций“. Китай търси възможността да установи пряка комуникация и се стреми да разчупи предразсъдъците към своята страна.

Изказвайки се пред 18-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия, Си каза: „Осъществяването на великото развитие на китайската нация е най-голямата мечта на нашия народ от модерната епоха“ и потвърди, че Китай ще заеме полагащото му се място на новата световна сцена.

Все повече се налагат оценки, че осъществяването на китайската мечта няма да бъде много спокойно за останалия свят.

Накратко, "китайската мечта" изразява целта Китай да стане нация с висока репутация и лидер в международната система, а не Китай, унижен или с намеса във вътрешните му дела. Въпреки че осъществяването на тази мечта зависи и от това, което могат да направят останалите страни в системата, политическият подход, който Си е следвал през последните седем години, показва, че той е решен да я осъществи. / БГНЕС