Нови изследвания в морските резервати край Сан Франциско разкриват, че падането на китове представлява около 60% от годишното улавяне (или съхранение) на въглерод в тях, съобщава Евронюз.
Това е повече, отколкото комбинираните усилия на "износа на водорасли", при който водораслите пренасят въглеродни товари в дълбокия океан, и на улавящите въглерод местообитания на морската трева и солените блата. Общо четирите процеса и местообитания имат потенциала да задържат 4950 мегаграма въглерод (MgC) всяка година - еквивалент на 18 150 метрични тона CO2.
Авторите на доклада твърдят, че техните констатации имат за цел да насочат управителите на морските защитени територии към по-добро опазване на тези критични за климата ресурси.
Но грижата за китовете не е нещо, с което хората са били особено ангажирани в миналото. Десетки милиони китове са били убити през хилядолетния период на промишлен китолов. Според проучване от 2014 г. популациите им са намалели с между 66 и 90% в търсене на месо, масло и други продукти. Учените изчисляват, че преди началото на китолова популациите на китовете (с изключение на кашалотите, които се хранят на по-големи дълбочини) са поглъщали до 1,9 милиона тона въглероден диоксид годишно.