Климатичните промени могат да предизвикат гигантски цунамита в Южния океан

Климатичните промени могат да предизвикат гигантски цунамита в Южния океан чрез задействане на подводни свлачища в Антарктида, предупреждава ново проучване.

Чрез сондажи в седиментни ядра на стотици метри под морското дъно в Антарктида учените откриват, че през предишни периоди на глобално затопляне - преди 3 милиона и 15 милиона години - са се образували хлабави седиментни слоеве, които са се свличали и са изпращали огромни вълни цунами, които са се носели към бреговете на Южна Америка, Нова Зеландия и Югоизточна Азия.

И тъй като климатичните промени затоплят океаните, изследователите смятат, че има вероятност тези цунамита да се отприщят отново. Техните открития са публикувани в списание Nature Communications.

"Подводните свлачища са сериозна геоопасност с потенциал да предизвикат цунамита, които могат да доведат до огромни човешки жертви", казва в изявление Джени Гейлс, преподавател по хидрография и изследване на океаните в университета в Плимут, Великобритания. "Нашите констатации подчертават, че спешно трябва да подобрим разбирането си за това как глобалните климатични промени могат да повлияят на стабилността на тези региони и потенциала за бъдещи цунамита."

За първи път изследователите откриха доказателства за древни свлачища край Антарктида през 2017 г. в източната част на морето Рос. Под тези свлачища са хванати в капан слоеве от слаби седименти, натъпкани с вкаменени морски същества, известни като фитопланктон. Учените се връщат в района през 2018 г. и правят сондажи дълбоко в морското дъно, за да извлекат седиментни ядра - дълги, тънки цилиндри от земната кора, които показват слой по слой геоложката история на региона.

Анализирайки седиментните ядра, учените научили, че слоевете слаби седименти са се образували през два периода - единият преди около 3 млн. години в средата на плиоценския топъл период, а другият преди около 15 млн. години по време на миоценския климатичен оптимум. По време на тези епохи водите около Антарктида са били с 3 градуса по Целзий по-топли от днешните, което е довело до избухване на цъфтеж на водорасли, които, след като са загинали, са запълнили морското дъно отдолу с богата и хлъзгава утайка - което пък е направило региона податлив на свлачища.

Точният причинител на миналите подводни свлачища в региона не е известен със сигурност, но изследователите са открили най-вероятния виновник: топенето на ледовете на ледниците от затоплянето на климата. Приключването на периодичните ледникови периоди на Земята е довело до свиване и отдръпване на ледените покривки, което е намалило натоварването върху тектоничните плочи на Земята и ги е накарало да отскочат нагоре в процес, известен като изостатичен отскок.

След като слоевете от слаби седименти са се натрупали в достатъчно количество, континенталното издигане на Антарктида предизвикало земетресения, които накарали едрия чакъл върху хлъзгавите слоеве да се плъзне от ръба на континенталния шелф - предизвиквайки свлачища, които отприщили цунамита.

Мащабът и размерът на древните океански вълни не са известни, но учените отбелязват две сравнително скорошни подводни свлачища, които са предизвикали огромни цунамита и са причинили значителни човешки жертви: Цунамито от 1929 г. в Гранд Банкс, което предизвика вълни с височина 13 м и уби около 28 души край бреговете на Нюфаундленд в Канада, и цунамито от 1998 г. в Папуа Нова Гвинея, което предизвика вълни с височина 15 м и отне живота на 2200 души.

Тъй като под морското дъно на Антарктида са затрупани много слоеве от седименти, а ледниците на върха на земната маса бавно се топят, изследователите предупреждават, че ако са прави, че топенето на ледниците ги е причинило в миналото, бъдещите свлачища и цунамита могат да се повторят. /БГНЕС