Борбата за византийското наследство се изостря и тя противопоставя един на друг Епирското деспотство и България, които по това време са съюзници. Теодор Комнин, почувствал се достатъчно силен, решава да действа изпреварващо и преди да влезе в Константинопол да мине през Търново.
Вероломното нападение на гърците е посрещнато достойно от българите. За кратко време цар Иван Асен II успява да събере армия и да спре нашествениците край Клокотница, недалеч от днешно Хасково. Преди битката българският владетел нарежда на едно от копията да бъде забучен договорът с кир Теодор, за да напомня за неговия коварен удар. Въпреки численото си превъзходство и рицарите наемници, епирците претърпяват срамно поражение.
След битката цар Иван Асен II проявил държавнически усет, освобождавайки пленената армия на своя противник. Така обикновените гръцки войници, както разказват хронистите, завръщайки се по родните места разказали за неговото великодушие. Това улеснило завладяването на Епирското деспотство.
След битката при Клокотница цар Иван Асен ще заяви, че пленил цялата земя на кир Теодор от Одрин до Драч. Това е най-голямото териториално разширяване на България, постигнато в резултат само на едно-единствено сражение.
От 1230 г. до преждевременната смърт на цар Иван Асен през 1241 г. България отново е водеща сила в Югоизточна Европа. В този период е възстановена и Търновската патриаршия през 1236 г. Последните години от живота си Иван Асен се отказва от мечтата за Константинопол. Той разбира, че съюзът му с другата гръцка държава – Никейската империя работи в полза на последната, а не на българските интереси. По тази причина българският цар предпочита да остави Латинската империя да властва в града на Босфора.
Цар Иван Асен II умира на 24 юни, Еньовден в разцвета на силите си на 47 или 48-годишна възраст. Той оставя на своите наследници държава, която се простира на три морета и заема по-голямата част от Балканския полуостров, но над нея са надвиснали буреносни облаци, идващи от Изток. Това е Златната орда, чийто пълчища нанесат тежък удар върху България, от който тя ще се съвзема чак след 50 години в началото на XIV век. /БГНЕС