„В своята практика Върховният административен съд нееднократно е посочвал, че за съставомерност на деянието … достатъчно да е налице формално нарушение на императивната законова разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности… Целта е предотвратяването на съмненията, че лицата, заемащи висши публични длъжности, осъществяват правомощията си на базата на лични и роднински отношения, а не на базата на законоустановени критерии“, подчертават магистратите.