Конят – бойният танк на войната

Конят заема изключително важно място в нашата история, още от създаването на българската държава. Всички знаем, че на конски гърбове пристигат прабългарите в нашите земи, на конски гърбове те се сражават за създаването и разширяването на първото българско царство. Конят остава изключително важен през цялата Средновековна българска военна история.

Това каза в интервю за БГНЕС Деяна Костова от Националния военноисторически музей в София, поводът за срещата ни е отбелязването на Тодоровден, наричан още Конски Великден. Костова разказва за славното минало на българските коне и конница и посочва каква е ролята и мястото на ездитното животно днес.

„Не толкова известна е ролята на конете в новата българска история- следосвобожденската. Залите на НВИМ съхраняват редица такива разкази – за важността на коня, за важността на конницата в нашата военна история. Като започнем от експонати като копитото на коня Душек, любимият кон на първия български владетел след Освобождението княз Александър I и стигнем до личните вещи на първопроходниците, основателите на елитния конен спорт в България ген. Владимир Стойчев и Крум Лекарски. Едни от най-знаковите истории са тези на известния кавалерист ген. Иван Колев“, въвежда ни Костова в част от славната история с участието на конете.

Тя разказва, че ген. Колев, който е роден през през 1861 г. в бесарабското село Бановка, е знакова личност, чиито живот е свързан с ездитното животно.

„Именно на Тодоровден се развихрила неговата страст, когато той се включвал в кушиите. Страстта му намира своето правилно място 10-тина години по-късно, когато той пристига в София и се записва във военното училище. Тогава разпределението в училището е ставало по успех и той като пълен отличник е бил зачислен като артилерист. Иван Колев не остава доволен от това и заявява, че ако не бъде зачислен в конницата, ще се откаже, няма да служи и ще се уволни. Военната му кариера изобилства от такива пренасочвания от пехота към кавалерията и обратно. Най-славните страници в историята на българската кавалерия ген. Колев записва през Първата световна война, когато през май 1916 г., той получава своето най-очаквано и мечтано назначение – оглавява първа конна дивизия и е назначен за главен инспектор на българската конница“, продължава със своето въведение Костова.

Тя пояснява, че генералът постига успехите си начело на конната дивизия и на гърба на своя любим кон Пирин.

„Той се включва в победоносния щурм на трета българска армия в Добруджа. Начело на първа конна дивизия, той успява да извоюва и славните победи при Кочмар, Карапелит, Добрич. Редица са тези бляскави победи, които първа конна дивизия, изминавайки над 1000 км. и разгромявайки хиляди врагове – сърби, румънци, руси успява да извоюва и да запише със златни букви в историята на българската кавалерия. В края на септември , в Добруджа, на бойното поле пристига самият главнокомандващ немските армии на Балканите генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен и връчва специално отличие на ген. Иван Колев – немският железен кръст за храброст като му казва, че отдавна се е наложило убеждението, че конницата не може да се противопостави на пехотата, но само за няколко дни, ген. Колев е доказал обратното. Редица висши военни кавалеристи му завиждат и не могат да повярват, че това наистина се е случило“, посочва тя.

Попитана къде се намира конят днес, тя коментира, че той вече не заема това славно в българската армия, което е заемал преди.

„През 1957 г. конете са свалени от служба и вече не са част от българската армия, но за сметка на това продължават да изпълняват важни обществени функции в полицията, в опазването на мира. Конят е тук, сред нас, много по-достъпен за обикновените хора като забавление. Конният спорт също набира все повече последователи“, казва Костова.

Тя споделя, че един от големите исторически спорове е кое е първото опитомено животно – кучето или конят. Категоричен отговор и до днес няма, но по думите й именно конете са били в основата на прогреса на обществото като работна сила, а преди появата на танка военните са го считали за традиционния боен танк на войната.

Костова разкрива, че редица държави отдават почит към животните, участвали и изгубили живота си във воините и посочва, че във Великобритания дори има паметник, посветен на животните загинали по време на Първата Световна война, на който пише: „Защото те нямаха избор“.

„Редица животни, водени от лоялността си към хората вземат участие във войната“, казва тя.

А по отношение на силната връзка, която се изгражда между човека и конят, Костова завършва разказа си с края на славната история на ген. Колев.

„Разказът за Колев завършва тъжно, но отново е символ на тази тясна връзка, която животните и конете изграждат със своите стопани. Година след като генералът получава отличието от генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен и преминава през неуспешно лечение във Виена, той умира. Траурната процесия е предвождана от неговия кон Пирин, който цвили тъжно през целия път“, добавя още тя.

Костова заяви още, че макар от понеделник музеите да затварят за посетители, то те ще останат свързани с техните, посредством интернет, защото са призвани да съхраняват не само реликвите на нашето минало, но и разказите, с които оживява историята. /БГНЕС