Конференцията “Stop hate speech” - гигантска крачка срещу омразата

Конференцията “Stop hate speech” започна вчера и събра над 130 гости - главни и върховни прокурори от страни от Европейския съюз и региона, висши духовници от различни вероизповедания, представители на държавни институции, на неправителствени организации, академичните среди, правозащитници и граждански активисти и др. Основната цел на конференцията е да създаде платформа за обмен на опит и добри практики, които да спомогнат за ефективно и навременно противодействие на ксенофобски, антисемитски и дискриминационни прояви, както и срещу подбуждането и извършването на престъпления от омраза, предаде репортер на БГНЕС.

Сава Петров, прокурор при Върховна касационна прокуратураq представи мерки за разпознаване и отличаване на дискриминационния мотив, характеризиращ престъпленията от омраза при провеждане на наказателното разследване.

Той обясни, че сред важните научени уроци са важността на “посланията” на престъпленията от омраза на институционалнага реакция спрямо обществото, необходимостта от повишаване на чувствителността на правоприлагащите, значението на конкретния контекст, необходимост от последователност на усилията, необходимостта да се отличават и да се проследява развоят на престъпленията от омраза, както и важната роля на партньорите - институционални и неинституционални. По думите му важни сред важните въороси обаче остава адекватността на законодателната уредба, както и възможността да се постигнат по-добри резултати.

Радослав Стоянов от Български Хелзински Комитет отбеляза, че са идентифицирали няколко основни проблема в опитите да защитават потърпевшите в дела. “Към настоящия момент в Наказателния кодекс расата, религията и етноса са признаци като признаци, но липсват сексуалната ориентация, половата идентичност, възрастта и увреждането. Трябва да се демаскира дискриминационния мотив”, категоричен е той.

Стоянов каза, че един от най-сериозните проблеми, с които той се е срещал, са случаите на сексистко насилие.

“Всички престъпления от омраза се различават от другите престъпления по техният дискриминационен елемент.”, каза още той.

Председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” Деян Колев обясни, че ромите продължават да се сблъскват с проблема на отблъскването и езика на омразата. “Холокоста освен към евреите, е бил насочен към другата голяма група - ромите, близо 500 000 роми са избити”, посочи той. Колев каза, че ЕК и ЕП признават 2 август като ден на Ромския холокост, и добави, че през октомври 2022 г. Международния алианс за възпоменание на Холокоста е одобрило дефиниция за anti-gypsyism (антиромска дискриминация).

“Антисемитизмът и антитомската дискриминация са тясно свързани с безнаказания език на омразата.”, подчерта той.

Колев е категоричен, че е необходима целенасочена и безкомпромисна дейност на Прокуратурата, КЗД и Омбудсмана срещу всички прояви на антисемитизъм и антиромска дискриминация.

Изпълнителният директор на Организацията на евреите в България „Шалом“ Юлия Дандолова обясни, че това, от което нея я е страх дали тя успява да изгради у своето дете към чувствителност към езика на омразата. Тя е категорична, че ако във всичките си идентичности ние се борим срещу езика на омразата, ще успеем. “Призовавам да работим заедно и да сме непримирими”, каза още Дандолова./БГНЕС