Копривщица: Живата история на България
По тесните павирани улички на Копривщица все още може да се чуе тътена на първата пушка, гръмнала на 20 април 1876 г. и възвестила началото на Априлското въстание.
Разположена по бреговете на р. Тополница, сред живописна природа в сърцето на Същинска Средна гора, обвита от възрожденска романтика, Копривщица съхранява традиции и легенди зад високите каменни дувари на уникални архитектурни шедьоври. Основан през 15 в., градът процъфтява през Възраждането, предава репортер на БГНЕС.
Няколко са легендите, които разказват за възникването на града. Преданието за Жупата, разказва, че разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от река Тополница и нейните притоци, мястото билo подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци. Заради това в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. “жупа”. Така с повечето придошли, растял и броят на построените им къщички. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.
Друго предание разказва, че през лятото там пасели огромни стада, а медни кавали и силни мъжки гласове огласяли с песни и музика цялата околност. Имало много овчарски колиби и мандри за през лятото, а през зимата, когато падали тежки и дебели снегове, всичко запустявало и чакало пролетта. От многото животни, които пасяли в района израствала едра коприва, и местните започнали да наричат мястото Копривщица.
Когато турците завладели Българските земи, хората от Пловдив и Златица заедно с добитъка си потърсили спасение от нападателите в Средна гора. Те намерили запустелите колиби и мандри на Копривщица и се заселили в тях. Скоро след тях дошли и други бежанци от по-далечни селища.
Копривщица е свързана с имената на бележити български възрожденци и радетели за освобождението на страната от турско робство. Уникалното градче, скътано в долината, е родното място на много бележити българи, сред които е и поетът Димчо Дебелянов. Родната му къща е един от музеите в града, а на гроба му в двора на църквата "Успение на Пр. Богородица" стои каменната фигура на майката на поета.
Сред забележителностите е и Лютовата къща, която впечатлява с архитектурата си. Построена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя има богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 г. къщата е продадена на търговеца Петко Лютов – от тук и името й, познато и днес. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти – нетъкани пъстри постелки, изработени от вълна. Плъстите са се използвали за застилане на подове, както и като удобна дебела постелка за спане.
Къщата на Хаджи Ненчо Ослеков е построена в периода между 1853 – 1856 г. по поръчка на заможния копривщенски търговец Ненчо Ослеков.
Тук е и родната къща Тодор Каблешков, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж. В нея расте Каблешков – председателят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20 април 1876 г. обявява Априлското въстание. Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е заловен край с. Чифлик и на 17.06.1876 г. се самоубива в Габровския конак.
Много са забележителностите в китното градче, които не могат да бъдат подминати. Сред тях е и Калъчевия мост, където на 20 април 1876 г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, за да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!”. Днес на моста има паметник на първата пушка, посветен на първия изстрел, дал началото на Априлското въстание.
Копривщица винаги е успявала да си извоюва привилегии и благодарение на това, жителите му успели да запазят своето благосъстояние и след падането на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Градът е бил опожаряван през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
Оттогава насам в града на живата българска история се раждат и израстват много личности, оставили диря в историята, литературата и политиката на България./БГНЕС