Корабът-музей „Радецки“ и подвигът на Ботев

Първото нещо, което правят Христо Ботев и четата му, е да целунат българската земя, и да положат клетва под знамето „Свобода или смърт” за това, че ще се борят дори с цената на живота си за Освобождението на страната ни.

През 1876 г. преди 142 години в България е организирано най-голямото и до момента въстание в историята ни, наречено Априлското въстание. Твърди се, че е най-голямото, тъй като обхваща територията на цялата страна. Тогава България е разделена на 4 революционни окръга. Днес историците твърдят, че вероятно е съществувал и 5-и революционен окръг - т.нар. Софийски. Това все още е непотвърдена теза.

През април 1876 г. в Румъния младият воевода, поет и революционер сформира четата си от 205 души, които идват от всички краища на България. Днес някои от историците твърдят, че е възможно Ботевата чета се е състояла от 207-208 души. Анализите и проучванията на Ботевата чета не спират и продължават до ден-днешен. На едно от съвещанията самият Ботев казва: „Аз ще стана воевода на вашата чета”. Той решава да доведе четата от 205 души в България с австрийския пътнически кораб „Радецки“. Тогава „Радецки“ е бил обикновен пътнически параход. Качвал е пътници от румънските и от българските пристанища на река Дунав. Превозвал е 300 души пътници на борда си. Според сегашните изисквания за безопасност корабът „Радецки“ има право да превозва до 100 души максимум.

До ден-днешен се твърди, че Ботев се качва от румънското пристанище Гюргево на 16 срещу 17 май 1876 г. Другата част от Ботевата чета се качва от пристанище Зимнич. Третата част - се качва от пристанище Турну Мъгуреле. От там се твърди, че се качва по-голямата част от състава на четата, а останалата част се качва от другите румънски пристанище - Курабия и Бекет. Според някои изследвания управлението на „Радецки“ е поето в тясната Дунавска ивица, която пресича два острова. Тези два острова и до ден-днешен могат да бъдат видени от горната палуба на плавателния съд. По-големият се нарича Копаница, който и тогава, и сега принадлежи на Румъния. По-малкият се нарича Козлодуй - и тогава, и сега принадлежи на България. Целта е била видимостта да бъде максимално малка и това, което се е случвало на парахода „Радецки“ да не се вижда, както и да не бъде забелязано слизането на Ботевата чета от турските власти, които по това време са охранявали българската територия. По онова време е имало добре изградени пътища и пристанища в близките градове до град Козлодуй, като Лом и Оряхово. Самият Козлодуй обаче не е имал добре проходими пътища, нито изградено пристанище, нито мостови съоръжения. Именно заради това Ботев и четата му слизат от Радецки буквално по дървени талпи.

И до ден-днешен това, което е записано и потвърдено е, че когато Ботев слиза от парахода „Радецки“, самият австрийски капитан маха на воеводата от горната палуба и му пожелава успех. Точните думи са – „Успех в святото дело, по което сте поели”. Първото нещо, което правят Ботев и четата му, е да целунат българската земя, и да положат клетва под знамето „Свобода или смърт” за това, че ще се борят дори с цената на живота си за Освобождението на страната ни. За съжаление турските власти много бързо научават, че на българска територия е слязла въоръжена група от хора. Бързо са сформирани турски въоръжени отряди, чиято цел е била да осуетят намеренията на Ботевата чета. Четейки историята си, българите понякога добиваме погрешно впечатление и смятаме, че целта на Ботев и четата му е била да поемат към Врачанския Балкан. Не, целта на Ботевата чета е била влизане в областния град Враца, който се намира близо до град Козлодуй и по този начин да подпомогнат избухването на въстанието в единствения окръг, който не избухва по време на Априлското въстание - третият Врачански революционен окръг. Тъй като са преследвани от турските власти, за съжаление, Ботев и четата му, се налага да поемат към Врачанския Балкан. Официално е потвърдено, че по пътя си те водят няколко много тежки сражения, за първото, от които има сведения, че е продължило около 24 часа. В това сражение загива знаменосецът на Ботевата чета, който се е казва Никола Симов и е бил родом от Търговище. По пътя си голяма част от Ботевите четници са убити.

При едно от поредните си съвещания, което Ботев води с част от най-близките си съратници във Врачанския Балкан, при връх Камарата - вторият по височина връх във Врачанския Балкан, изненадващо Ботев е убит от вражески турски куршум. Това се случва на 1 юни 1876 г. Смъртта на воеводата слага логичния край и завършек на Ботевата чета. Оцелелите Ботеви четници са заловени от турските власти и са затворени предимно в затворите в Малоазийска Турция. Както се изразява Виктор Юго, България постига малко по-късно своето Освобождение - на 3 март 1878 г., благодарение и на подвига на Ботевата чета. /БГНЕС

-------

Людмила Дамянова, директор на кораба-музей „Радецки”.