"Коридорни войни" в глобалната геополитика

Споразумението между група държави по време на срещата на върха на Г-20 за нов коридор, който ще свързва Индо-Тихоокеанския регион с Близкия изток и Европа, повдигна въпроса за геополитическата конкуренция, която ще се наблюдава сред няколкото транспортни коридора, ръководени от Китай и други сили.

В последно време надпреварата и борбата за влияние между Китай и САЩ в много области, особено в областта на технологиите, търговията и регионалната дейност, се засилва.

Докато напрежението между Пекин и Вашингтон нараства с изявленията им относно Тайван, взаимните стъпки, предприети от двете страни в различни области, карат напрежението да излезе на преден план още повече.

САЩ продължават да полагат усилия да развиват съюзнически и партньорски връзки с държавите от региона, за да създадат баланс срещу нарастващото влияние на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Споровете за суверенитет в Южнокитайско море, които често прерастват в напрежение между крайбрежните държави, сближават други държави в региона със САЩ поради нарастващото военно присъствие и интервенционисткото отношение на Китай в региона.

Освен регионалното влияние, между двете държави има и редица напрежения в технологичната област. Напоследък конкуренцията между американската администрация и Китай, особено в областта на производството на чипове, се изостря. Вашингтон предприе редица стъпки, за да блокира достъпа на Китай до чипове и до оборудването, използвано за тяхното производство, позовавайки се на "националната сигурност". През последните години САЩ наложиха ограничения върху вноса и използването на продукти на някои китайски технологични компании, особено на Huawei.

Сделка за създаване на икономически коридор Индия-Близкия изток-Европа

Докато нарастващата конкуренция и борбата за влияние между САЩ и Китай в много области са на дневен ред, на срещата на върха на Г-20 на 9-10 септември, чийто домакин беше Индия, беше направена още една стъпка, която се очаква да разгневи администрацията в Пекин.

По време на срещата на върха беше подписан меморандум за разбирателство между Индия, САЩ, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Франция, Германия, Италия и ЕС за създаването на Икономически коридор Индия - Близък изток - Европа (IMEC), който ще спомогне за увеличаване на търговията, осигуряване на енергийни ресурси и развитие на цифровата свързаност. Въпреки че страните, подписали меморандума, не поеха обвързващ финансов ангажимент, те се съгласиха да изготвят "план за действие" за създаването на коридора в рамките на два месеца.

Проектът, който е сравняван със стария Път на подправките, ще започне от Мумбай, Индия, и ще достигне по море до пристанището в Дубай, ОАЕ, а оттам по железница до района Ал Гевейфат. След това ще премине през района Харад в Саудитска Арабия и град Рияд, ще достигне до Йордания, а след това до израелския пристанищен град Хайфа. Продуктите, които ще бъдат превозени от Хайфа до гръцкото пристанище Пирея по море, ще бъдат транспортирани до Европа по суша оттук.

Ако проектът бъде осъществен, съществуващият маршрут, използван за търговия с продукти между Индия и Европа, ще бъде съкратен с около 40%.

Китайската инициатива "Един пояс, един път“

Икономическият коридор "Индия - Близък изток - Европа" постави на дневен ред въпроса за бъдещето и ефективността на проекта "Един пояс, един път", който има за цел да увеличи търговията на Пекин с Централна Азия, Европа, Близкия изток и Африка.

Инициативата, обявена от китайския президент Си Дзинпин по време на посещението му в Казахстан през 2013 г., е наричана китайският "план Маршал".

Проектът, в който през последните 10 години участие имат повече от 150 държави и международни организации, има за цел да увеличи търговската мощ на Пекин в район, обхващащ две трети от населението на света. Той обхваща железопътните и сухопътните маршрути, както и морския път, като привлича вниманието, тъй като е инициатива, която свързва Китай със света. Този коридор, който се оценява като обхващащ повече от 2600 проекта в над 100 държави, се състои от шест основни маршрута. Един от тези маршрути е проектът, наречен Инициатива за среден коридор, който започва от Турция и стига до Китай. Той достига до Грузия, Азербайджан и Каспийско море съответно чрез железопътни и сухопътни връзки от Турция, а оттам по маршрута на Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Казахстан, използвайки каспийския преход, до Китай.

Предвижда се инициативата "Един пояс, един път" да увеличи обема на световната търговия с повече от 6%. Експертите смятат, че средствата, които Китай ще похарчи за тази инициатива, могат да достигнат до 1,3 трилиона долара до 2027 г.

Някои държави смятат проекта за "голяма икономическа възможност", докато други го смятат за "опасен". Твърди се, че благодарение на инициативата Китай е увеличил както политическите, така и търговските си отношения със страните от Близкия изток и Африка, а влиянието му в региона забележимо се е увеличило.

Международен транспортен коридор Север-Юг

Друг проект, който Индия ръководи в региона, е Международният транспортен коридор Север-Юг, който тя се опитва да превърне в руски.

На 12 септември 2000 г. Международният транспортен коридор Север-Юг е създаден със споразумението, подписано между Русия, Иран и Индия. През следващите години към този проект се присъединяват още 10 държави, включително Азербайджан и Турция.

С транспортния коридор Север-Юг се цели да се намали продължителността на превоза на товари, пътуващи от Индия към Русия, както и към Северна и Западна Европа. Този коридор, който все още не е напълно изграден, има важно място за двустранните и търговските отношения между Русия и Иран, които са обект на западните санкции.

Възход на Китай, индийска алтернатива

След обявяването на споразумението IMEC, в международните медии се появиха спекулации, че с проекта Западът цели да разработи алтернатива на китайската инициатива "Един пояс, един път", като спечели Индия.

Ако бъде осъществен, от гледна точка на САЩ, IMEC ще послужи и за укрепване на търговските отношения на партньорите им в Близкия изток с Индия вместо с Китай.

Развитието на търговските и политическите отношения между страните от Персийския залив и Китай през последните години се следи внимателно от администрацията във Вашингтон. /БГНЕС

------------------------------------------------------

Мерве Беркер, Анадолска агенция