Коронавирусът показа, че ЕС зависи от вноса на лекарства от Китай

Пандемията от COVID-19 показа, че зависимостта на Германия и Европа от вноса на китайската фармацевтична индустрия е достигнала застрашителни размери. В Германия настояват за предприемане на спешни мерки.

„Непременно трябва нещо да се промени – не може икономиката на Германия и на Евросъюза да продължава да е толкова силно зависима от Китай”, е едно от заключенията, до които достигнаха германските политици, бизнесмени и икономисти във връзка с разпространението на новия вид коронавирус. Изявления в този дух се чуват все по-често през последните дни, като представителите на различни политически партии успяха да постигнат неочаквано единодушие, пише в свой анализ „Дойче веле”. Всичко започна с недостига на защитни маски и средства за дезинфекция В Азия винаги са били пренасяни много производствени мощности. Недопустимо е, обаче, това да става за сметка на сигурността на доставките, заяви председателят на парламентарната фракция в управляващата коалиция Ралф Бринкхаус. Пълно единодушие с него изрази съпредседателят на опозиционната партия на „зелените” в Бундестага Катрин Гьоринг Екард, според която е „целесъобразно и необходимо в Европа да се произвеждат лекарства и такива медицински консумативи, които частично отсъстват от търговската мрежа”. Според проф. Габриел Фелбермайр – ръководител на Института по световна икономика в Кил, да се остави на Китай производството на над 90 % от произвеждания в света пеницилин е прекалено голям риск. Очевидно сега дебатът е фокусиран основно върху лекарствата и медицинските материали, въпреки че проблемът не е само с тях. Избухването на COVID-19 и дефицитът на защитни маски и средства за дезинфекция привлякоха вниманието първо върху този въпрос. Това стана причина да бъдат разяснявани теми, които голяма част от германското общество, включително много политици, не осъзнаваха до този момент. Провинция Хубей доставя 153 препарата и субстанции за Германия Федералният институт за лекарствени средства и медицински изделия в Бон още през февруари проучи, какво количество готови лекарства или субстанции за изготвянето на медикаменти получава Германия само от една китайска провинция – Хубей, чиято столица Ухан стана епицентър на епидемията. Оказа се, че са 153. От тях 11 вещества са включени в списъка на Германия за жизнено необходими или най-важни препарати (без да се смятат ваксините). В съобщението на институцията от 27 февруари се подчертава, че до момента не е постъпвала информация за краткосрочно прекратяване на доставките на тези лекарства или активни вещества за Германия или Европейския съюз. Но на 3 март правителството на Индия ограничи износа на 26 активни и лекарства, включително болкоуспокояващото и понижаващо температурата лекарство парацетамол и редица антибиотици. Те съставляват 10 % от целия износ на индийски лекарства. Германската общественост разбра от медиите, първо, че Индия е най-големият в света доставчик на генерици – така се наричат непатентованите евтини копия на много по-скъпите оригинални препарати на активни вещества, чийто патентен срок изтича.

Второ, около 70 % от съставките за своите генерици индийската фармацевтична промишленост получава също от Китай, включително от провинция Хубей. По този начин Германия и държавите от Европейския съюз се оказаха в двойна – пряка и косвена, зависимост от лекарствените доставки от Китай. През март президентът на Федералното обединение на германския съюз на аптекарите Фридман Шмид заяви, че в рамките на текущата година страната ще се сблъска с последиците от спада на доставките от Китай. Той призова ЕС да предприеме необходимите контрамерки и да „постави край на тази тотална зависимост от доставки на някои препарати, въпреки че това би оскъпило медикаментите”. Възстановяване на производството: повече сигурност, по-високи цени Да, необходима е дискусия, как да се постъпи, за да се произвеждат активните вещества за антибиотици предимно в Европа, а не в Китай и Индия, смята генералният директор на германския Съюз на химическата промишленост Волфганг Гросе Ентруп. Той обаче също предупреди, че това означава сигурно повишаване на цените. С призив производството на лекарства да се върне в Европа излезе и профсъюзът IG BCE, в който членуват работници на химико-фармацевтичната промишленост на Германия. Неговият председател Михаел Василиадис определи като опасна зависимостта от малък брой доставчици от Китай и Индия, в която изпаднаха в предишните години Германия и Европа.

Появата на вируса на Sars-CoV-2 (COVID-19) в провинция Хубей и ограничения износ от Индия е „сигнал за тревога, от който нашите политици трябва да се събудят”. „Урокът от сегашната криза трябва да звучи по следния начин: идентифициране на най-важните активни вещества и степента на зависимост, връщане на производството в Германия и ЕС, гарантиране сигурността на доставките и добри работни места”, заяви профсъюзният лидер. Веригите за доставки ще бъдат реорганизирани Според него германските производители на лекарства разчитат твърде много на максимални печалби и концентриране на производството. В резултат на това Германия загуби предишната си водеща позиция на световния фармацевтичен пазар. „Държава, която някога е била аптеката на света, днес зависи от вноса на чужди препарати срещу хипертония, аналгетици или антибиотици. Не трябва да бъде така!” категоричен е Михаел Василиадис. И вероятно няма да бъде – проблемът е идентифициран. Експертите очакват фармацевтичната промишленост да си извлече съответните поуки. Очаква се коронавирусът да доведе до реорганизация на веригите за доставки. Политиците, от своя страна, вероятно също ще подкрепят мерки, стимулиращи този процес, например посредством данъчни облекчения. Министърът на здравеопазването на Германия Йенс Шпан не оставя място за съмнения по този въпрос, като заяви, че не желае страната да бъде зависима от доставки от една-единствена държава. /БГНЕС --------- Андрей Гурков, "Дойче веле".