Тези антиевропейски протести месеци наред бяха скрити зад паравана на защитата на идентичността, което всъщност е създаване на антибългарски настроения. Те не са създавани само през последните меци, а, за съжаление, е създаван в обществото в продължение на 60-70 години. Това ни доведе до ситуация маските да паднат, да видим какво точно означава европейската перспектива и как са я разбирали много важни обществени дейци, каза тя.
На въпрос дали македонското общество ще успее да създаде свой Илинден – първия Илинден, който ще бъде само македонски по своята същност и който няма да бъде оспорван като 1903 г. и обременен идеологически като този от 1944 г. (АСНОМ), Корубин заяви, че няма проблем в нито една от споменатите дати.
„Това са важни определящи фактори в онова, което наричаме приемственост в държавността на днешната Република Северна Македония: Илинден от 1903, АСНОМ от 1944 г., независимостта от 8 септември 1991 г. Според мен най-големият празник е 8 септември 1991 г., защото тогава е обявена независимостта на държавата. Ако липсва почитта към нашата държава и чувството за държавна принадлежност, няма да можем да говорим за никаква приемственост нито с Илинден, нито с АСНОМ.“
Основният проблем е, че всички важни дати и всички важни исторически личности в Македония се възприемат изолирани един от друг, а на историята не се гледа като на нещо цялостно.
„За да разберем всички тези празници и тези дати, трябва да знаем кое ни е довело до тях: Какъв е бил контекстът през 1903 г., какво е предизвикало нашите предци да разсъждават по този начин, кое е довело до 1944 г. и какво е довело до 1991 г.? Когато свикнем да гледаме на историята като на нещо цялостно, тогава няма да имаме днешните проблеми.“
Според Корубин, липсата на доверие често пъти ни води до конфликтни ситуации.
„До това води, например, непрекъснатото повтаряне, че някой подценява нашата идентичност. Идентичността не просто е лична категория - тя е много комплексна и никой не може нито да ви я даде, нито да ви я отнеме. Това е вашето собствено съзнание кой сте и какъв сте. Тази липса на доверие ни доведе до състояние на постоянен конфликт с всички съседи – освен с един.“
Историята не е нашето разбиране за това как са се случили нещата, каза магистърът по археология и история на изкуството. Историята е такава, каквато е – ние не можем да я променим, а трябва да я изучаваме. Да я изучаваме, базирана на факти и на реални параметри, да открием истината, за да разберем настоящето
Митът, който трябва да създаде нашето общество и който няма да бъде свързан с конфронтации, исторически противоречия и постоянно себедоказване, е нашият автентичен наратив за това каква е нашата собствена история, подчерта Корубин.