През 1924 г. Мисирков пише следното за най-тачения светец от сърбите Св. Сава и опитите да наложат честването на светеца на българите в Македония:
"Понеже сърбите натрапиха празнуването на свети Сава и на поробеното от тях македонско население, на което е забранено празнуването на общобългарския празник св.св. Кирил и Методи и годишнината на Илинденското въстание, не е зле ний, македонците, да обърнем по-сериозно внимание върху личността и дейността на тоя сръбски "светец" и гордост на сръбското племе".
"Нито Сава, нито баща му Неманя, нито брат му Стефан Първовенчани, нито всички други сръбски крале-светци не са българи и не са от Македония. И затова ний македонците, не можем да се гордеем с техните дела."...По основаването на самостоятелна сръбска архиепископия, ние трябва добре да помним, че сръбската църква до тогава е била само една далечна, малокултурна и малоприветна епархия на Охридската архиепископия на цяла България и че следователно само от тогава сърбите почнаха самостоятелен духовен живот, когато пък Македония до тогава с векове е имала своя българска национална култура."