Кръговрат от лицемерие: Макрон – от „НАТО е в мозъчна смърт“, до „изпращане на войници в Украйна“

Френският президент Еманюел Макрон стана център на дискусиите около войната в Украйна след като каза, че не трябва да се изключва разполагане на западни сухопътни войски. Това веднага предизвика реакция от всички страни в НАТО, като само Нидерландия реагира по подобен на Франция начин, че нищо не трябва да се изключва.

Всички останали страни веднага се отказаха от каквато и да е възможност за разполагане на войски на украинска територия. Докато коментарите на френския президент най-вероятно имат предвид предоставяне на обучителен персонал на терен или крайно ограничено присъствие около ключови места, не директно включване в бойните действия, интересното е, че точно той реши да предложи това 2 години след началото на войната. Същият Макрон, който представи НАТО в мозъчна смърт преди няколко години, същият Макрон, който нарече държавите от източния фланг “войнолюбци” и държеше да подържа постоянен контакт с Путин в продължение на десетки телефонни разговори – този Макрон сега се постави начело на натовските войски в Украйна.

Поставянето на възможността за някакво присъствие на войски на НАТО в Украйна щеше да има някакъв възпиращ ефект, най-малкото щеше да влезе в дискусиите, ако беше направено в началото на войната, не 2 години по-късно. Също така пълното отричане на страните на НАТО в активно участие от началото на войната правят тези коментари още по-странни. Най-странна остава обаче страната, която ги направи.

Думата лицемерие е първата, която идва на ум, поглеждайки изказванията на „теоретика за стратегическа автономност“. С безизходицата в Конгреса на САЩ Макрон усети отвореното място за лидерство в съюза, който той самият нарече „мозъчно мъртъв“. Това възродено чувство за борба с руската агресия идва, след като президентът на Франция водеше постоянни разговори с Путин, желаеше избягване на конфронтация с Русия, постави обвинения към държави от ЕС, че са “войнолюбци” и неособено впечатляващите военни доставки за Украйна, имайки предвид икономиката и военното производство на Париж.

Тази липса на последователност става явна с призивите му за налагане на стратегическо поражение на Русия, консолидиране на ЕС и помощта за Украйна. Солидарността с Украйна е пример за половинчатите послания на Елисейския дворец в желанието му за лидерство в Европа. Според Килския институт френските ангажименти - отпусната и обещана помощ - възлизат на 635 млн. евро. В сравнение, постоянно критикуваната за бавната реакция след инвазията и отказа за предоставяне на модерни бойни машини, Германия е изпратила 17,7 млрд. евро, на второ място след САЩ. Според изчисленията на френския парламент Франция е отпуснала 1,7 милиарда евро, но дори и тази цифра да е по-близо до реалността, помощта, която е оказана изглежда критично малка, особено ако се погледнат доставките от по-бедните източноевропейски държави.

Друг противоречив момент с доставките за Украйна беше блокирането на покупки на снаряди от трети страни. Франция, заедно с Гърция и Кипър, блокира текста с аргумента, че трябва да се подсили производството в Европа. С това решение изглеждаше, че налагането на стратегическо поражение на Русия се отлага, докато Франция не реши обратното. Тази френска позиция се промени след инициативата на чешкия президент Петър Павел, който заяви, че страната му е открила възможности за закупуване на снаряди от страни извън НАТО и поиска помощ за тяхното доставяне до Украйна.

Любимата теория на Макрон за "стратегическа автономия" на Европа не е лишена от логика, особено с приближаващата кандидатура на Тръмп за президент в САЩ. Но идеята за Европа водена от Франция изглежда далеч, когато държавният глава си противоречи в реториката и посланията.

Отворената възможност на Париж да заеме челно място в проукраинската кауза изглежда несъстоятелна, тъй като Франция с действията си не показва подобна готовност. Поемането на такава отговорност с подобни изказвания е пряк контраст с военната помощ за Украйна и многобройните други двусмислени послания на Макрон. Западът може само да се надява, че Франция вече се е събудила и ще поведе нов тласък от съюзническа помощ, ще оглави желанието на Европа да превъзмогне американската атрофия и ще изведе континента до стратегическа победа, но запазената практика поставя тези неща под голямо съмнение. /БГНЕС

-----------------

Георги Василев, Международен отдел на Агенция БГНЕС