„Край на срама“: Как Сърбия възнаграждава своите военнопрестъпници

В сърцето на Белград осъден военнопрестъпник, известен като "Капитан Драган", настоява за помилване на човека, убил сръбския министър-председател.

Той се усмихва пред камерите и никой на оживената улица не изглежда изненадан от кампанията.

Три десетилетия след като Балканите бяха потопени в конфликт, осъдените за извършване на жестокости - общо няколко десетки – постепенно биват освобождавани от затвора, след като са излежали присъди в чужди затвори.

След завръщането си в Сърбия те са приемани и дори есе радват на възхищение от висши държавни служители и се радват на вниманието на проправителствените медии.

Няколко високопоставени военнопрестъпници възобновиха политическата си кариера, а други бяха начело на армейски паради или написаха книги с ревизионистична история, разпространявани от държавни издателства.

Правозащитници твърдят, че Сърбия никога не е извършвала самоанализ, какъвто е направила Германия след Втората световна война.

Сивокосият "капитан Драган", чието истинско име е Драган Василькович, е бивш военизиран командир, който излежава 13,5 години за изтезания и убийства на цивилни и военнопленници по време на войната в Хърватия.

Кампанията му за предсрочно освобождаване на Звездан Йованович „Змията“ - негов съратник от паравоенното формирование, който през 2003 г. уби премиера-реформатор Зоран Джинджич - е силно популяризирана от проправителствените медии.

Посолството на САЩ в Белград осъди петицията.

"Трудно е да се разбере защо осъден военнопрестъпник има публично пространство, за да насърчава освобождаването на осъден за убийството на първия демократично избран министър-председател на Сърбия", заяви говорител на посолството на САЩ пред "Гласът на Америка".

Посрещане на герой

Историчката Дубравка Стоянович казва, че кампанията е последният етап от битката срещу идеите, които Джинджич е представлявал.

Джинджич оглави въстанието, което свали от власт режима на Слободан Милошевич, и се опита да изправи пред съда военнопрестъпниците, но беше убит от хора от бивши паравоенни формирования в съюз с престъпния свят.

През 2012 г. бившите лоялисти на Милошевич отново намериха начин да се върнат на власт.

Президентът Александър Вучич, който в момента е най-влиятелният човек в Сърбия, придоби печална слава като министър на информацията на Милошевич.

Оттогава той се превъплъщава в дясноцентристки лидер, който се стреми да осигури членство на страната си в ЕС.

Правозащитници обаче твърдят, че Вучич и неговите съюзници също са се заели да преработват историята.

"Това правителство превърна избягването на отговорността за случилото се в национален интерес", заяви пред АФП Йована Коларич от белградската неправителствена организация "Център за хуманитарно право".

Първият военнопрестъпник, който получи официално признание от държавата, беше Владимир Лазаревич, бивш командир в армията, отговорен за насилственото прогонване на етнически албанци от Косово.

След десетилетие в затвора, през 2015 г. правителствена делегация му организира посрещане като герой.

Той беше поканен да изнесе лекции във военната академия на Сърбия, а Министерството на отбраната публикува книгата му заедно с творбите на Небойша Павкович - друг осъден военнопрестъпник.

Свободен човек

Александър Вулин, един от най-близките сътрудници на президента, обяви "края на срама" и началото на "тихата гордост" на армейско събитие през 2017 г., когато беше министър на отбраната.

"Никой никога повече няма да се срамува от тези мъже", каза той за двама осъдени военнопрестъпници в залата.

"Защото армията, която те командваха, и хората, които защитаваха, не се срамуват".

Единият от военнопрестъпниците в публиката, Никола Сайнович, е бил дясна ръка на Милошевич.

Скоро след освобождаването си през 2015 г. той се върна в политиката и получи висш пост в Социалистическата партия, младшия партньор в управляващата коалиция.

Пътят му от присъдата до освобождаването и политическата реабилитация става добре утъпкан.

Бившият офицер от югославската армия Веселин Шливянчанин - осъден за клането на около 260 души в Хърватия през 1991 г. - беше приет във висшия орган на управляващата партия на Сърбия и често се появява на техни събития.

"Той е свободен човек, който е излежал присъдата си. Какво бихте искали да бъде направено - да бъде арестуван, да бъде убит?", каза Вучич, когато Шливянчанин се появи за първи път.

Според Шливянчанин Вучич е единствената причина за участието му в политиката и човекът, за когото "би дал живота си".

"Ние, бойците, винаги сме имали неговата подкрепа. Откакто той пое властта, не ни се налага да ходим с наведени глави", заяви Шливянчанин пред местни медии.

Грозната истина

Според адвоката по правата на човека Милан Антонийевич държавата "логистично, финансово и морално стои зад действията на осъдените военнопрестъпници".

Антонийчевич твърди, че подкрепата на длъжностните лица за извършителите на жестокости е пресметнат начин да се успокоят десните избиратели.

Но историкът Стоянович смята, че това прикрива една "грозна истина" - че много сърби са подкрепяли политиката, довела до кланетата и масовите изселвания през 90-те години на ХХ век.

Въпреки че Сърбия официално признава международните трибунали, социологическите проучвания показват, че повечето сърби не вярват, че тези съдилища са безпристрастни.

"Всеки иска да скрие собствения си срам. Ревизията на историята служи както на управляващите, така и на обществото", казва Стоянович пред АФП.

"Правителството, защото е затънало до шия във войните, които някога е подкрепяло, и обществото, защото не иска да носи отговорност за масовата подкрепа, която имаше военната програма на Милошевич."/АФП