Край Гюешево от 70 години чакат влака за Македония (снимки и видео)

16-годишна жп-митница, която не е работила и пет минути, и тунел без релси, копан преди седем десетилетия – това е налице от Коридор №8, свързващ България, Северна Македония и Албания, предава кореспондентът на БГНЕС за региона.

Рано или късно прословутият Коридор №8 ще го има, но засега имаме само това. Действието се развива край кюстендилското село Гюешево. Тук на гарата, до която пътува влак само три дни в седмицата, свършват релсите, които трябва да свържат първо София със Скопие, а по-нататък железницата да стигне до Албания и Адриатическо море.

Тунелът е на около километър от гарата – нещо като корито, прокопано в склона, завършващо с входната му арка, облицована с плочки. От македонска страна излиза в местността Димов хан над село Узем, разстоянието от Гюешево дотам по права линия е близо 3 километра. От това разстояние са прокопани 600 метра от българска и неясно колко от македонска, но и това не е сигурно.

От македонска страна входът на тунела се е срутил, макар и външно да изглежда, че е укрепен добре. В подстъпите му има свинарник, а непосредствено преди входа – блато. Тунелът излиза на 5 км след ГКПП Деве баир, до него се достига по черен път, на 1.5 км в дясно от разклона за село Узем.

Тунелът е замислен още през XIX в., но изграждането му започва едва през 1942 година, по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско предприятие. От наша страна са прокопани и облицовани една четвърт от общата дължина на тунела. Тук за последно се е работило през 1948 година, когато „умират” българо-сръбските отношения и съседна Македония става част от СФР Югославия.

Днес коритото пред входа на тунела е затлачено от свлекли се камъни и израснали дървета. Откриването му от външен човек е невъзможно, не се намира срещу релсите, а на 800 метра встрани, явно в него ще се влиза след плавен завой. На 20-ина метра след входа тунела е наводнен, навлиза в склона на около 600 метра въпреки, че местните хора твърдят друго.

Сградата на жп-митницата

За тези 70 години тунелът го има, но българо-македонските отношения „ферментират” трудно, макар че първи признаваме новата държава. Докато те еволюират до ерата „Борисов-Заев”, хладът в тунела е изключително подходящ за склад на млечните продукти на бившето вече кюстендилско предприятие „Сердика“.

Надеждите за построяването на европейския коридор се съживяват след подписването на Договора за приятелство и добросъседство от страна на премиерите Борисов и Заев. Трасето ще бъде скоростно, наново ще се копаят тунели, но този под Осоговската планина ще се ползва, макар и прокопан наново.

Местните хора седят в хранителния магазин и умуват дали през тунела под Осоговската планина ще мине нявга влак.

„Ако тунелът бе направен, сега щях да съм кмет на Охрид“, казва 87-годишният Милан Петракиев от Гюешево. Според него коридорът ще го има, той е вековна мечта на хората от двете страни на границата.

Входът на тунела от българска страна

„От наша страна от тунела са прокопани два километра без 200 метра, от македонска страна нищо не е почнато, работят по жп-трасето от Крива паланка насам“, твърди бившият военен Борислав Костов, живущ на 300 метра от тунела. Костов е сигурен, че тръгне ли коридорът, районът е обречен на просперитет. „За какво даваха тези народни пари, след като митницата не е работила и 5 минути“, попита бившият военен, сега волен пенсионер.

„Копано е и от наша страна, много малко остава да се свърже с прокопаното от вас“, каза македонецът Игор, чиято къща е на около километър от тунела.

„Не се тревожи, коридорът ще го има, ние го започнахме отдолу нагоре“, каза полицаят, дежурен на македонското ГКПП Деве баир.

Така че засега има тунел и митница, а щом има политическа воля, трябва и влакът да мине през тунела под Осоговската планина. /БГНЕС