Краят на западния свят все още не е настъпил

Либералните демокрации преживяват дълбока криза, но тяхното отписване би било гигантска грешка.

Ако вярваме на многобройния хор на алармистите, то вече сме загубили Америка, на Запада също не му остава още много време, а либералният международен ред агонизира. След преизбирането на Доналд Тръмп за втори мандат, маршът на популистите ще бъде невъзможно да бъде спрян. Докато либералният ред угасва, настъпва векът на неонационализма – с Китай и Русия в ролята на водещи ревизионистки държави. Така говорят фаталистите.

Либералните демокрации наистина преживяват дълбока криза. Но да бъдат отписвани, отхвърляйки по този начин самите идеи от епохата на Просвещението, би било гигантска грешка. Защото ние знаем, че популистите могат да се оплакват, но не могат да управляват. Етническият национализъм – както показа ХХ век – е болест, а не целебна напитка.

Доналд Тръмп, вероятно, ще загуби изборите, неговата политика ще претърпи крах, най-късно, при сблъсъка с реалността, а политиката на неговите европейски последователи – много по-рано, отколкото се очакваше. И въобще не е факт, че западните държави ще трябва да съществуват под игото на ревизионистките: в годините на Студената война те отлично се научиха да живеят в условията на конкуренция между системите.

Самокритиката – основна черта на демократичната политика

В действителност, западните демокрации са много по-устойчиви и гъвкави, отколкото им се струва на фаталистите. Способността към самокритичност – наследство от епохата на Просвещението – е съществена черта на демократичната политика. Това не е характерно за никоя друга форма на управление. Именно по тази причина либералната демокрация може да признава и поправя грешките, без да се само отстранява.

Но, за да има либералният международен ред бъдеще, западните държави трябва да се простят със заблудата: със самоуверената идея, че целият свят ще приеме западния ред. От революционната 1989 г. /през тази година в Европа настъпиха исторически промени: комунизмът претърпя крах, страните от Източна и Централна Европа се освободиха от съветското влияние/, широко се разпространи мнението, че краят на Студената война ознаменува началото на златния век на демокрацията

Мантрата звучеше по следния начин: търговията повлича след себе си до промени, след отварянето идва свободата. Източна Европа и Русия, Китай и Близкият изток трябваше да се превърнат в примерите за триумфалното шествие на собствения обществен модел.

Така се появи либералното претоварване: тъй като цялата политика се движеше към общата цел – демократически свят под американска протекция – изглеждаше, че за постигането на тази цел повече не се нуждаем нито от проявата на воля, нито от влагане на средства в нея. От враговете останаха само терористите, всички останали бяха партньори и скоро се готвеха да станат приятели. В този свят можеше дори да се простят на някои страни нарушаването на правилата или стремежа да се възползват от изгодата за чужда сметка, например, в системата на световната търговия. Защото „те“ просто се нуждаят от малко повече време, за да станат „като нас“. И тъй като ходът на историята знаеше само една цел, някое и друго отклонение нямаше голямо значение. В самодоволния и нацелен към победата свят на демократичния детерминизъм на никой не можеше да му дойде в главата мисълта, че другите преследват собствени цели или само се правят на партньори или приятели.

На развалините на нашите очаквания

30 години по-късно ние „стоим на развалините на нашите очаквания“, както се изрази историкът от Майнц Андреас Рьодер. Така че какво остава да свършим?

Преди всичко, трябва сериозно да се отнесем към системната критика на популистите. Техните избиратели, вероятно, са загубени и изпитват страх пред бъдещето, но не само. В действителност, новите националистите помогнаха да се разобличат редица недоразумения и самозаблуди. Най-малкото, те изразяват разбираеми съмнения в интерпретациите на такива понятия като свобода, свободно движение и свободната търговия при международното сътрудничество.

Признаването на правотата на техните съмнение въобще не означава автоматично преминаване на позицията „моята страна – над всичко“. И това въобще не означава одобрение за политическите рецепти на популистите.

Този, който иска да намали градуса на националистическата треска, трябва незабавно да внесе корективи, необходими за възобновяването на либералните проекти. За това светът не просто се нуждае от Запада, а от един обновен Запад.

Устойчивият либерализъм преосмисля светогледа на Запада

Обновяването трябва да произлиза от основната идея за устойчив либерализъм. Става дума за съвременната интерпретация на демократичния либерализъм: по-предан на принципите и правилата, по-скромен и осъзнаващ своите граници, но в същото време готов да се защити. Устойчивият либерализъм преосмисля светогледа на Запада, прекратява претоварването, но още по-решително запазва, представя и защитава самата същност на идеята.

Трябва решително да се отстояват принципите на свободата, особено човешките права, но в същото време да се дистанцираме от агресивния „героичен“ либерализъм, който в своя ляв вариант винаги се стреми към глобализацията на новите сфери на политиката, а в юридически вариант е готов да донесе на света мир и благоденствие – при необходимост и с помощта на щикове.

Свободният свят се нуждае от отбранителна търпимост

Устойчивият либерализъм не преследва висшето благо. За него по-скоро са характерни такива черти като умереност и скептицизъм. Той е изпълнен с решителност да предотврати абсолютното зло, като например, геноцида. Така че е напълно възможно, без да се предават демократичните ценности, мирно да се живее без либералната /американска/ хегемония с неприятелски и дори опасни режими. Така международният либерален ред се запазва, но той признава политическото съществуване на конкуриращите се с него системи.

Във времената на възраждане на авторитарния ред това въобще не е никак малко. За това трябва да се следват собствените правила и да се настоява на тяхното спазване, ако те се нарушават. За това е необходимо да се противопоставяме на тези, които искат подмолно да наложат авторитарните практики на западните страни. Свободният свят трябва да се въоръжи с търпимост, която е способна да се защитава. Възникналият по този начин либерализъм трябва да бъде предпазлив и отбранителен, а не експанзивен и нападателен, показателен, а не мисионерски. Тази сдържаност, вярна на своите ценности, съответства на духа на времето. Именно по тази причина устойчивият либерализъм може да доведе до установяването на обновен ред на свободата. /БГНЕС

-----------

Томас Клайне-Брокхоф, вицепрезидент на „Джърман Маршал Фонд“. Неговият анализ е публикуван в „Дойче Веле“.