Средновековната пернишката крепост Кракра носи името на българския велможа, военачалник и виден болярин Кракра, живял през втората половина на X и началото на XI век, и водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Кракра е владетел на града по време на управлението на цар Самуил, а във византийските хроники е описван като праведен и честен мъж, отлично подготвен за военни дела и нетърпящ подкупността. Кракра е възпят в много граовски народни песни. Петко Славейков пък пише епоса „Кракра Пернишки“, а патриархът на българската литература Иван Вазов поемата „Самуил, или мечтания на Перник“. Сред краеведите има и такива, които смятат, че първообразът на много популярния в Пернишко Крали Марко всъщност е самият Кракра.