Кристалина Георгиева с обвинения за натиск върху Световната банка в полза на Китай

Кристалина Георгиева рискува нейният авторитет като ръководител на Международния валутен фонд да бъде подкопан само седмици преди годишната среща на световните финансови ръководители, след като бе обвинена, че е повлияла на доклад в полза на Китай, когато е работила в Световната банка.

Георгиева заяви в четвъртък, че „по същество“ не е съгласна с констатацията от външна адвокатска кантора, ангажирана от Световната банка, че е упражнила натиск върху служители на банката, за да повиши класирането на Китай в икономически доклад. Тя информира борда на МВФ за твърденията в четвъртък и ще се обърне към служителите на Фонда днес, съобщава "Блумбърг".

Същността на обвинението - оказване на „неправомерен натиск“ върху служители на Световната банка да коригират рейтинга в доклада „Doing business", когато тя е изпълнявала длъжността главен изпълнителен директор. Позицията на Китай в доклада за 2018 г., публикуван през октомври 2017 г., е трябвало да бъде със седем места по-ниска - на 85-то място, а не на 78-мо, се казва в прегледа, публикуван през декември миналата година.

Това беше последният от поредицата скандали, които поразиха проблемния доклад в последните години. Методиката на доклада, която измерва лекотата и прозрачността на опериране на една икономика, се оказа толкова субективна и противоречива, че Световната банка обяви, че ще спре да го изготвя.

Но за Георгиева, 68 г., изпитанието може би едва започва.

Класацията, за която тя е обвинена, че е притискала персонала да подобри позицията на Китай, е магнит за критики от Вашингтон за всичко - от търговията до геополитиката. Министерството на финансите на САЩ смята обвиненията за сериозни и „анализира доклада“, каза департаментът. САЩ имат право на вето върху важни решения на МВФ и Световната банка. Републиканските депутати биха могли да използват въпроса, за да подновят критиките към разширяването на ресурсите на МВФ под ръководството на Георгиева. Френч Хил, републиканец от Арканзас, заяви, че докладът повдига сериозни въпроси относно мотивациите на Георгиева по време на нейното пребиваване в Световната банка.

„Ако тези твърдения са верни, тогава бордът на МВФ трябва незабавно да оцени нейната служба на най-високия пост там“, каза той.

Хил, член на комисията по финансовите услуги към Камарата на представителите, заяви, че ще поиска от министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън да оцени доклада и да внесе това становище в Конгреса.

„Финансовите пазари и политиците разчитат на експертния опит на многостранните кредитори и тази репутация сега е опетнена“, каза той.

Джъстин Сандефур, старши научен сътрудник и наблюдател на Световната банка в Центъра за глобално развитие, заяви, че докладът може да засегне отношенията й с членовете на МВФ.

„МВФ отговаря за гарантирането на целостта на международната макроикономическа статистика и за настояването държавите да отчитат целостта на техните данни“, каза Сандефур в интервю. „В този доклад Георгиева просто се включва активно в манипулирането на данни за геополитически цели. Това изглежда доста зле."

Епизодът предлага рядък пример за това как Китай оказва влияние върху лидерите на международните финансови институции през последните години.

Пол Ромър, носител на Нобелова награда, който беше главен икономист на Световната банка до напускането си в началото на 2018 г. след като се сблъска с Георгиева, каза в интервю, че Китай често е оказвал натиск върху банковия персонал за промяна на проектодокладите.

Георгиева, първият ръководител на МВФ, който произхожда от развиващия се пазар - България - контролира историческото разширяване на специалните права на тираж (СПТ) на членовете на МВФ от 650 милиарда долара, предназначени да помогнат на страните да се справят с нарастващия дълг и последиците от Covid-19. Републиканските депутати критикуват този ход отчасти като награда за недемократичните нации, включително Китай.

Според Ромър, последният епизод ще струва доверието не само на Световната банка, но и на МВФ. /БГНЕС