Кризата в Косово: План за вот на недоверие срещу Курти, предупреждения от Гренел

Докато кризата в Северно Косово продължава, международната общност излага исканията си на Прищина, а косовският премиер отрича да има такива, пратеникът на бившия американски президент обявява "тежки последствия", ако Курти не отстъпи. Той го обяви в същия ден, в който „Albanian Post“ публикува текст, в който, позовавайки се на свои източници, неофициално обяви въвеждането на санкции за Прищина, ако Курти не "отговори положително" до петък.

Бившият специален пратеник на Доналд Тръмп за диалога между Белград и Прищина Ричард Гренел заяви днес, че Албин Курти "не разбира какво се случва с Косово".

"Международната общност му даде срок до петък, за да изпълни задълженията, които страната му е поела по-рано", каза Гренел, цитиран от „КоССев“.

От друга страна, той обяви "тежки последствия", ако Курти не го направи.

„Моите приятели в Косово трябва да се подготвят за сериозни последствия, ако Курти не се подчини“, каза Гренел.

Бившият пратеник на американския президент каза още, че е разбрал какви ще са последствията и че те "не са красиви".

В реакцията си Гренел всъщност коментира твърденията на Албин Курти относно исканията на международни представители за разрешаване на кризата в Северно Косово.

„Няма да решим нищо с натиск или санкции. Ние сме най-демократичната и напреднала държава на Западните Балкани. Отношенията ни със САЩ и ЕС са отлични. Пратениците са тук заради отношенията ни със Сърбия“, каза Курти.

Съобщението на Гренел последва посещението на пратениците на САЩ и ЕС в Белград и Прищина, които, с цел разрешаване на кризата в Северно Косово, поискаха от Курти спешно да деескалира кризата в Севера и след това да продължи с прилагането на Охридския договор, т.е. формирането на ОСО.

Деескалацията предполага изтегляне на полицейските сили от общинските сгради в Звечан, Лепосавич и Зубин Поток, така че кметовете да продължат да изпълняват своя, както те посочват, „административен“ мандат от алтернативни места и да свикат местни избори с гарантирано участие на Сръбската листа.

Ескобар и Лайчак напуснаха региона без положителен отговор от косовския премиер, който продължава да обуславя изтеглянето на специалните части от Северно Косово, както и свикването на нови избори.

Ескобар и Лайчак имаха и молба към сръбския президент, когото молят да допринесе за спешната деескалация на кризата, но и да убеди сърбите в Косово да се върнат в институциите, тоест да участват в изборите без предпоставки.

Ескобар отрече някои медийни съобщения, че е даден срок на косовските власти да изпълнят исканията. Той обаче подчерта, че той и Лайчак трябва да подадат доклади до началството си до петък дали е реализиран напредък по въпроса.

Лидерът на Алианса за бъдещето на Косово Рамуш Харадинай изрази мнение пред медиите, че действията на правителството на Косово трябва да се осъществят в срока, определен от западните партньори. Той каза, че опозицията разполага с необходимия брой, за да инициира вот на недоверие срещу правителството на Косово, предаде „Перископи“.

„Инициативата е правилното решение, това е демокрация и това би било полезно за целия политически спектър, включително и за мнозинството във властта. Опозицията разполага с необходимия брой, за да инициира предложението”, каза Харадинай.

Експертът по политически процеси Артън Демхасаж каза за Радио Свободна Европа, че не е изключена възможността при срещата на Лайчак и Ескобар с представители на опозиционните партии да е обсъждан вот на недоверие срещу Курти. Той смята, че подобна идея е в съответствие и с изявлението на посланика на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар, който каза на 6 юни, че не подкрепя индивид, който "няма инстинкт за сътрудничество", визирайки министър-председателя.

За да бъде иницииран вотът на недоверие към правителството, са необходими гласовете на 40 депутати от парламента на Косово. За приемането на подобно предложение са необходими най-малко 61 гласа на депутати от общия брой 120 депутати. В момента управляващото движение „Самоопределение“ има 57 депутати. Заедно трите опозиционни партии имат 42 депутати, което е достатъчен брой за внасяне на вот на недоверие към изпълнителната власт.

Лидерът на AAK Рамуш Харадинай заяви, че има и депутати, които са част от парламентарното мнозинство и извън него, които могат да гласуват вот на недоверие към правителството.

Заместник-председателят на LDK Вльора Читаку обаче каза, че в действителност опозиционните партии заедно имат около 40 гласа и не трябва сега да се фокусират върху "дребни политически тактики". Тя заяви, че премиерът Курти трябва да обмисли и координира следващите стъпки със западните партньори.

„LDK ще използва всички политически и парламентарни инструменти, за да попречи на министър-председателя да унищожи евроатлантическото бъдеще на Косово“, казва тя, без да уточнява дали LDK ще подкрепи евентуален вот на недоверие срещу правителството.

Американският емисар Габриел Ескобар заяви, че крайният срок за получаване на отговор от премиера Курти относно исканията на западните партньори не означава ултиматум за правителството на Косово, но това е крайният срок, когато той трябва да докладва на Белия дом относно резултатите от посещението в Косово и Сърбия. Същия ден европейският емисар Мирослав Лайчак ще докладва на ръководителя на дипломацията на ЕС Жозеп Борел.

Въпреки това, по време на престоя си в Белград на 7 септември Ескобар каза, че ситуацията в северно Косово трябва незабавно да се успокои и че не иска да чака до юли за нови избори. Той повтори, че формирането на Общността на общините със сръбско мнозинство е „законово изискване“ за правителството на Косово и че „ако Косово иска да продължи напред с интеграцията си, то трябва да я формира“.

„Въпросът е дали това ще се случи с това правителство или със следващото правителство“, каза Ескобар.

Косово и Сърбия постигнаха споразумение за асоцииране още през 2013 г. в рамките на диалога за нормализиране на отношенията с посредничеството на ЕС. Но въпреки постоянните призиви на международната общност да го приложи, Косово последователно отказва с мотива, че широките правомощия на ОСО биха застрашили вътрешната функционалност на държавата. /БГНЕС