Крумов: Чрез трудностите достигаме себе си и растем

„Не удобствата, с които се опитваме да се обграждаме, а трудностите и преместването на личните ни граници са единственият начин да достигнем от една страна до себе си, а от втора - да се предизвикаме чрез трудности. Така растем, най-вече ментално”, заяви в интервю за БГНЕС пътешественикът и писател Крум Крумов, който прави обиколка на Исландия с колело за 14 дни.

Крумов реализира необичайното пътешествие преди три години, а днес то вече се е превърнало в книга (издателство Вакон), с помощта на която всеки може да се запознае с нетипичната страна Исландия. „Може би именно защото е нетипична, доста далечна от всички дестинации, за които някога съм си мислил. Доста нетипични условия, най-вече климатични. Но и защото бях чел, че е доста чиста като природа и с привкус на предизвикателство в лицето на исландския вятър“, обяснява Крумов причината да избере Исландия. „Няма как да се опише, Исландия е по-скоро усещане, толкова е нетипична, че е състояние на ума, което спира да ни тормози и предава щафетата на сърцето. Моите впечатления са изключително и само положителни, както от хората, така и от самата страна, най-вече от природата, на която исландците могат да се радват целогодишно. Разбира се, както казват – тази година лятото в Исландия е в сряда, то наистина е кратко, официално е седем седмици. Не знам как е през другата част от годината, когато денят наистина е кратък, тоест говорим буквално за 4-5 часа дневна светлина, но през лятото Исландия се показва от много страни и има много лица, времето е променливо. Рейкявик изглежда по един начин, когато е облачно, дъждовно и ветровито, и по коренно различен, когато е слънчево. Уникална страна, която съдържа в себе си свобода и една уникална положителна енергия, която се усеща още със самото стъпване на исландска земя“, споделя той.

Исландия е страна с малко население, което е концентрирано предимно в столицата Рейкявик, което води до дълги периоди от време и разстояние, в които Крумов не среща други хора, но той вижда в това нещо положително. „Умът се изчиства тогава и има нужда да не среща хора, поне аз имам нужда да не срещам хора известно време, живеейки в страна, в която живеят много хора (б.р. Крумов живее в Лодз, Полша). Имаме нужда да изчистим и ума, и сетивата, и очите дори от всевъзможните цветове, от които е създаден нашия свят, реклами и какво ли не. Човек наистина има нужда от природа само и единствено, и от пространствата най-вече, защото те са необятни в Исландия“. Приключенецът признава, че Исландия е спечелила сърцето му за краткия престой и той дори се е завърнал за второ пътешествие там. „Исландия ми е свежа в главата, защото аз се върна преди три седмици, бях за втори път за обиколка на така наречените Западни фиорди. Всъщност най-запомнящи са моментите, които малко ухаят на сюрреализъм и нещо отвъд, както и срещите с хората. Мисля, че всяка една среща и всеки един момент, в който навлизах през нощта в полето от лава е запомнящ се за мен като усещане и внася винаги нещо ново. Ще продължавам да се връщам в Исландия, това е една страна, която остава в сърцето ми и която бих искал да опозная, колкото може повече“.

Крумов споделя, че написването на книгата за обиколката на Испания е било по-трудно за него от самото пътуване. „Всъщност идеята в началото беше за блог, който аз пишех по време на пътуването, носех си компютър, раница, всичко необходимо, спирах на места с покрив и интернет, за да мога да записвам преживяванията си и директно да ги споделям. Не записвах всеки ден, защото някои дни бяха неимоверно трудни и просто нямах сили да пиша, но исках това пътешествие да се превърне в книга“. За разлика от Джак Керуак, който пътува и събира впечатления в продължение на три години, след което написва емблематичния си роман „По пътя“ само за три седмици, Крумов споделя, че е имал нужда от доста повече време за писателската част от начинанието. „При мен пътят беше за кратко време, а написването за дълго, но аз имам един вътрешен джоб за Исландия и тя е постоянно там, само трябва да посегна достатъчно надълбоко, за да извадя и емоция, и впечатления, и спомени. Буквално трябваше да се затворя за външния свят за известно време, за да излязат тези спомени и тези впечатления и емоции, почти три години по-късно, когато фактическото написване на книгата се случи“.

Роденият в Тополовград Крумов участва и в други спортни предизвикателства – бягане, триатлон, Айрънмен, изминал е 2000 километра с колело през Алпите от Полша до Италия, както и 4500 километра за 30 дни от Созопол до Сантяго де Компостела в Испания. „Мисля, че това е единственият начин да достигнем от една страна до себе си, а от втора - да се предизвикаме чрез трудности. Така растем, най-вече ментално. Не чрез удобствата, с които се опитваме да се обграждаме, а чрез трудностите и преместването на личните ни граници. Както казва Дейвид Гогинс – колкото и да си мислиш, че си постигнал и че си стигнал границата, стигнал си само 40 процента. Аз имах известен опит преди това, но самите климатични условия и фактът, че човек е навън и се справя с това, премества тези граници. Разбира се, колкото по-дълго, толкова повече човек свиква и се учи от грешките и от самите ситуации, но не вкъщи, в хола или пък с колело на работа. Дори едно каране за хоби, 100 километра на ден в нормални условия са несравними със 100 километра в исландски условия навън. Предизвикателство за него е и завръщането към обичайното ежедневие след всяко едно подобно приключение. „Както ми е трудно да се прибирам от България в Полша, защото България е в сърцето ми, така и ми е трудно да се прибирам от пътешествие и да свиквам наново с ритъма на ежедневието и най-вече със задълженията, които всеки от нас има“. Крумов планира всяка година да прави по едно такова пътешествие, но засега запазва следващите си дестинации в тайна. /БГНЕС