„Косово е изправено пред заплахи за сигурността от чужбина, особено от Сърбия“, заяви косовският министър-председател Албин Курти на втория ден от Форума за мир в Париж, съобщи „Коха“.
Курти твърди, че Сърбия трябва да признае Косово както де факто, така и де юре, като уточни, че Сърбия признава БиХ де юре, но не и де факт, тъй като има специални отношения с Република Сръбска.
"Сърбия ни признава де факто в много аспекти, но не и де юре. Нуждаем се от признаване де юре и де факто и същевременно от някаква симетрия по отношение на правата на малцинствата. Знам, че правата на малцинствата не могат да бъдат идентични, но и този огромен дисбаланс между страните от региона предизвиква напрежение, което може да бъде привлекателно за някои центрове за дестабилизация", заяви главата на косовското правителство.
Курти спомена нападението в Банска, като подчерта, че то е било повод за влизането на сръбската армия в Косово.
"Има не само вътрешни, но и външни заплахи за сигурността и това е свързано с геополитическите времена, през които преминаваме, а от друга страна, е свързано с нашата северна съседка, която не признава страната ни. Преди по-малко от два месеца в северната част на страната ни беше извършено нападение от терористична паравоенна група от Сърбия. Те убиха един косовски полицай и искаха да предизвикат голяма ескалация, за да създадат пълен хаос като повод за влизането на сръбската армия в Косово", каза премиерът.
Той добави, че Косово има само една алтернатива - присъединяване към ЕС и НАТО.
"За сигурността на нашата страна трябва да се справим с тези групи, които искат да бъдат като „Вагнер“, които искат да предизвикат дестабилизация, и трябва да се съсредоточим върху геополитическата ситуация, в която нямаме алтернатива, защото не искаме да имаме друга алтернатива освен ЕС и НАТО, но има държави, които мислят и правят нещо друго", заяви косовският министър-председател.
Запитан дали ЕС може да помогне на Прищина, Курти заяви, че вярва в две задължения, които произтичат от него.
"Имаме две обещания, едното от Фон дер Лайен за плана за разширяване, но имаме и обещанието на Шарл Мишел, че 2030 г. е годината, в която ЕС и Западните Балкани ще се обединят. Имаме време и съдържание и трябва да ги използваме, за да навлезем в път, който е необратим. Не всички държави имат еднаква страст и желание за членство в ЕС".
Курти беше попитан и за идеята за размяна на територии. Той подчерта, че идеята не е мъртва, но няма възможност да бъде осъществена.
"Както Москва е недоволна от разпадането на Съветския съюз, така и Белград не е доволен от разпадането на Югославия, което сам предизвика. Живеем във времена, в които този проект за размяна на територии се провали, но идеята не е мъртва и аз често виждам това, когато слушам президента на Сърбия да говори публично. Хората, които мечтаеха за размяна на територии, трудно се отърсват от носталгията и участват в демократични и европейски решения... въпреки провала на проекта, идеята съществува, но без възможност да бъде реализирана. Колкото по-скоро нормализираме отношенията с признаване де юре и де факто, толкова по-добре ще бъде за всички", заключи премиерът.
Той заяви, че тъй като в Косово няма либерализация на визовия режим, страната дори не е получила статут на страна-кандидатка за членство в ЕС.
Премиерът на Косово твърди, че нито една от съседните на Сърбия държави няма да бъде в безопасност от това, докато тя не влезе в ЕС./БГНЕС
