Кузман Илиев: Да свържем България с инфраструктура днес, за да не сме пустиня утре
Бюджетът сам по себе си не създава богатство, но може да навреди на процеса на неговото създаване, ако изземва прекалено много, предупреждава в интервю за БГНЕС Кузман Илиев, икономист от Съвета по икономика и публични политики (СИПП).
Той определи бюджета за 2024 като рекорден „с изключително високи разходи, които са много социално чувствителни“. Според него те са постоянни и няма връщане назад.
„Какво става обаче в една ситуация, в която във времето се забавя икономиката, във времето приходите се забавят като темп на събираемост. Получава се дупка“, алармира икономистът.
Именно по тази причина Кузман Илиев прогнозира, че догодина бюджетът ще претърпи „поне една актуализация, а дефицитът ще бъде по-голям от заложения“. А причините за това са налице още отсега – вече пет държави от еврозоната вече са влезли официално в рецесия, а самата еврозона може би ще е там след тримесечие.
Лихвите също са по-високи и ще стават по-високи, нашата банкова система се забави с тяхното покачване. „Играе се за последно 20. Всеки играе за все по-голям пазарен дял в ситуация, когато в цяла Европа те вече са високи. На практика лихвите по ипотечните кредити в Европа са двойни на нашите. При нас са 2,6%, там са съответно 4,5%, а в САЩ достигат 7,5%, т.е. ние изоставаме“, заяви Илиев.
Той подчерта, че инфлацията се забавя, защото икономическата активност се забавя, а когато инфлация се забавя, означава че и приходите ще се забавят за хазната.
„Разходите, които правим, се увеличават с осем милиарда за 2024 г. от предходната година, а приходите ни стагнират, дори и тази година. Ако видите каква прогнози имахме за растежа на брутния вътрешен продукт като сума, тя не се изпълни. Той няма да нарасне с толкова, колкото очаквахме и дори и сега ние забелязваме, че дефицитът точно по тази причина на касова основа ще бъде 3,2%, т.е. повече отколкото очаквахме“, предупреди икономистът.
От тази ситуация могат да произлязат няколко неща, а именно дупката става все по-голяма, разходите са огромни, приходите намаляват.
„Остава една дупка, която трябва да се финансира с дълг, а дългосрочно този дълъг се плаща с вдигане на данъците“, посочи Илиев. Според него именно това стои зад натиска за постоянно увеличаване на данъците. „Затова се направи толкова бързо покачването на данъка за големите български компании от 10 на 15%, което де факто обезсмисли плоския данък. Това нещо разбира се са го решили нашите големи батковци и партньори, но те ни дадоха възможност да имаме облекчения за българските фирми. Депутатите ни го направиха на юруш без тези облекчения, като България е от малкото страни, които не се възползва“, заяви икономистът, който смята, че сме избързали с въвеждането.
Това очертава на хоризонта покачване на данъците и осигуровките. Към това трябва да се прибави и огромния дефицит в НОИ за пенсиите – над 10 млрд. лв. „Това също ще се финансира с данъци, дупката в бюджета нараства“ още повече, прогнозира Кузман Илиев.
През 2024 г., когато вече ще се наложи да спазваме правилата на ЕС, България може да влезе и в процедура за свръхдефицит, не изключва икономиста, добавяйки все пак, че става дума за „черен сценарий“, но все пак възможен с оглед на икономическите реалности.
„Няма как България да е някакво островче на икономическото спокойствие, когато цяла Европа се тресе. При нас нещата идват по-бавно и удрят по-силно, защото сме по-бедни и ако не мислим стратегически да заложим буфери, да сме внимателни и да оставим бизнеса да работи и да вкарват пари в системите, ще направим така, че ще оголим системите“, предупреди Илиев.
Той оценява като положителна стъпка намаляването на капиталовата програма от 12 млрд. лв. на 10 млрд., което я прави по-реалистична за изпълнение. Другото положително е, че там има описани проекти и за пръв път виждаме за какво ще бъдат изхарчени парите ни. Именно в капиталовата програма и могат да се търсят буферите.
„Подозирам, че ако събираемостта не е достатъчно добра и българският бизнес вече изнемогва, ние ще кажем тук нямаме капацитета да усвоим тези пари и почва корупция на местно равнище. Ще прехвърляме разбира се топката в полето на общините, които са с най-тежките проблеми и там тепърва ще гърмят тиктакащи бомби, защото те наистина нямат достатъчно пари, защото финансова децентрализация не се направи. По тази причина беше и стресовото предложение да се покачи данъчната основа и оттам да се покачат данъците на имотите“, заяви Илиев.
В тази ситуация е важно да се направят инвестициите в инфраструктурата, за да бъде България свързана и да не се превръща в една обезбългарена и незащитена територия.
„Очаква се до 2050 г. над 60% от територията да е демографска пустиня, както показват изследванията на доц. Георги Бърдаров. И това е защото ние не строим достатъчно бързо, ефикасно и прозрачно пътища. Затова трябва да вкараме европейски стандарти и да няма раздавания под масата и източване на системата. Инфраструктура трябва да има. Това е кръвоносна система, без нея умира организма и трябва да бъдат отрязани части от него“, заяви Кузман Илиев, подчертавайки, че от тази ситуация ще се възползват външни играчи. /БГНЕС