Според него са липсвали и вътрешни правила са обучение на самите служители в НАП.
На заседанието на комисията стана ясно, че някои от информационните системи в приходната агенция са от 2008 г. „Това са направо музейни експонати“, пошегува се Халил Летифов от ДПС.
По време на дискусията от БСП отправиха критика и към кадровата политика на агенцията. Според Румен хората в НАП, които се грижат за защитата на личните данни, са 60 на 10 „калинки“ и нямат необходимата професионална подготовка за това. Това отключи разгорещена дискусия.
„Не е работа на комисията да оценява качеството на кадрите в НАП, нито пък на някои друга държавна администрация“, бе отговорът на председателят Красимир Ципов. „Въобще има ли висше учебно заведение у нас, което да подготвя специалисти в областта на защитата на личните данни“, последва и контравъпрос от страна на ГЕРБ.
От левицата повдигнаха и въпроса за персонална отговорност на ръководството на НАП заради случая с хакерската атака, който според тях не трябва да се размина само с една глоба, платена с парите на данъкоплатците. От КЗЛД обаче отговориха, че нямат правомощия да преценяват за това, а единствено да извършват предписания в срок, а ако те не бъдат изпълнени – да налагат финансови санкции. Размерът на глобата пък се е определял от броя на засегнатите лица и обема на данните.
От КЗЛД припомниха и една своя стара идея – да се създаде Национален обучителен център в областта на защитата на личните данни.
На следващото заседание на комисията за НАП ще бъде поканено на изслушваше ръководството на Държавна агенция „Електронно управление“. /БГНЕС