Още с първите минути на установяването на „народната власт“ на 9 септември 1944 г. започва терорът над инакомислещите. Хиляди представители на българската интелигенция, военни, политици, индустриалци, търговци са избити без съд и присъда или в резултат на решенията на така наречения „Народен съд“.
Тези, които все пак успяват да се спасят, в първите години на народния терор ще трябва да се превъзпитат. А превъзпитанието се осъществява в лагери, които функционират в цялата страна в периода от края на 40-те години до средата на 60-те години на миналия век.
Най-жестоките лагери са Белене и Слънчев бряг край Ловеч. Последният е създаден с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1959 г. До април 1962 г., когато е закрит, през него преминават около 1500 души. До 1961 г. в лагера е имало и жени, които по-късно са преместени в Скравена.