Решението на Запада да въоръжи Украйна с модерни бойни танкове е чудесна възможност. Сега се отваря възможност за преговори.

Сега руснаците знаят какво ги очаква, а това е и чудесна възможност за дипломация: целият Запад, включително САЩ, се изправя срещу тях в Украйна. Това, а не друго, е политическият сигнал, изпратен от решението да се доставят на Украйна високотехнологични танкове от Запада.

Изпращането на американски „Ейбрамс“, германски „Леопард“, британски „Чалънджър“, а вероятно и на френски бойни танкове „Леклерк“ в Украйна е ново качествено решение, което ще промени тази война. Защото едва сега Украйна има възможност да си върне окупираните от руснаците територии.

Военно-политическата логика „ако – тогава“ е работила впечатляващо и преди

Това решение на Запада е едно предизвикателство към руснаците. Засега, докато в Украйна не се появи първият западен танк, това е само заплаха. Огромна, но все още не е реалност, а само обявяване на нова реалност.

Това дава възможност за дипломация, за преговори. И те със сигурност могат да бъдат успешни - освен ако руснаците не откажат да приемат сериозно сигнала, изпратен от решението на западните съюзници. Има чудесен исторически пример:

Военно-политическата логика „ако – тогава“ вече е работила впечатляващо веднъж - с решението за двойното НАТО в края на 70-те и началото на 80-те години. По това време НАТО заплаши Русия с разполагане на ядрени ракети със среден обсег, ако тя не се откаже от разполагането на тези ракети. Резултатът беше най-голямото разоръжаване в историята на Студената война.

Така че топката вече е в полето на руснаците

Ето как може да се повтори сега. Това е предложението на Запада да преговаря с руснаците: Ако е необходимо, ще предоставим на Украйна всичко, от което се нуждае, освен ако не изтеглите военните си сили от тази страна. Така че топката вече е в полето на руснаците.

Владимир Путин ще знае какво означава това, защото то отговаря точно на неговата собствена логика. Автократът разбира само един език - насилието. Сега той вижда, че не е преценил правилно Запада - страните, които той смяташе за морално прогнили, военно слабохарактерни и опиянени от мира, му се противопоставят решително и обединено.

Германците също. За тази цел те отиват много далеч. Те скъсват със собствената си държавна доктрина - илюзорното предположение, че вечният мир е настъпил с епохалния пробив през 1990 г. Това беше причината за съсипващите икономии на Бундесвера: хората в Берлин смятаха, че след падането на Съветския съюз военната логика на възпирането може да бъде заменена от върховенството на закона. Договори вместо оръжия - това беше красивата, пацифистка, но и икономическа визия.

Западът си затваряше очите - Германия не беше сама, но особено ѝ харесваше

Тя бе опровергана от суровата, грозна реалност, създадена от един човек - Владимир Путин. Западът трябваше и можеше да го осъзнае по-рано - още през 2007 г., когато Путин произнесе първата си голяма реч на насилие, а след това нападна Грузия, Молдова и Украйна. Западът си е затворил очите - Германия не беше сама, но бе особено щастлива да го направи.

Политиката на затваряне на очите, на самоналожена слепота, която избраха Герхард Шрьодер, Ангела Меркел, Хорст Зеехофер, Гидо Вестервеле, Франк-Валтер Щайнмайер, Зигмар Габриел и Олаф Шолц, следваше и икономическа логика: евтината руска енергия осигуряваше просперитета на Германия, а съмняващите се бяха отблъснати с фразата „промяна чрез търговия“.

Но това отдавна е погрешно схващане, още от времето на Вили Бранд. Защото въпреки нарастващата търговия с Германия и Запада Съветският съюз не се промени; краткото, макар и световно политически значимо размразяване, годините на Горбачов и Елцин, беше резултат от руската слабост: страната просто беше разорена.

С доставките на „Леопард“ се отворя възможност за преговори

Русия отново върви към банкрут, не само заради западните санкции. Но защото Путин е просто ужасно лош ръководител, който винаги е предпочитал собствената си власт пред благоденствието на народа си. Голяма част от руския елит отдавна е напуснала страната - всеки, който е искал да се реализира в Русия, е напуснал много преди Путин.

Това е положението. Сега настъпва часът на дипломацията. По-точно: може да дойде. Това зависи от руснаците. Заслужава си да разгледаме вътрешната същност на дипломацията. За:

Същността на дипломацията не е в осигуряването на мира, а в неговото постигане.

Същността на дипломацията не е в размяната на приятели, а в преговорите с врагове. Ето защо току-що се отвори възможност за преговори. /БГНЕС

----

Улрих Райц, списание „Фокус“.