Лидерите на ЕС затягат правилата срещу незаконната миграция

В първия ден от срещата на върха ЕС обсъди важни проблеми и взе решения по наболели въпроси – темата за мигрантите и за войната в Украйна.

По-строги правила за незаконните мигранти

Лидерите на ЕС се споразумяха за по-строги правила, целящи да улеснят експулсирането на търсещи убежище лица, чиито молби за бежанци са отхвърлени, обяви председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Мерките са в отговор на нарастващата европейска загриженост относно нарастващата незаконна имиграция, която се превърна в горещ проблем в няколко страни членки. Това е „европейско предизвикателство, което изисква европейски отговор“, казаха лидерите на ЕС в заключителен документ в края на 16-часовата среща на върха, разглеждаща тази и други теми.

Ниският брой на лица с отказано убежище, които се връщат в родните им страни, е основна грижа за ЕС. Блокът вече прие милиони бежанци от конфликти в Украйна, Сирия и Афганистан, като същевременно е изправен пред молби за убежище от граждани на по-безопасни страни като Бангладеш, Турция и Тунис, много от които в крайна сметка се считат за икономически мигранти, които нямат право на убежище. Фон дер Лайен каза, че "пилотни проекти", разчитащи на граничните патрул, агенциите за убежище и полицейско сътрудничество на ЕС, ще се стремят да въведат "бързи и справедливи процедури за убежище" на външните граници на блока. Лидерите на ЕС призоваха Комисията „незабавно да мобилизира значителни средства от ЕС“, за да подсили тази външна граница с „капацитети за защита и инфраструктура, средства за наблюдение, включително въздушно наблюдение, и оборудване“, става ясно от документа за срещата на върха. Това решение дойде, след като някои страни от ЕС, по-специално Австрия, настояха Комисията да плати за подсилени огради, предназначени да задържат нелегалните мигранти от съседни страни извън ЕС, като Турция. Фон дер Лайен многократно е казвала, че фондовете на ЕС няма да платят за огради. Но представители на ЕС и дипломати посочиха, че ако Брюксел плати за камери, наблюдателни кули и друга инфраструктура по външната граница, това ще освободи страните да заделят от националните си бюджети за изграждане на огради.

Срещата на върха също така постигна споразумение относно „принцип“, според който една страна от ЕС може да използва съдебно решение в друга държава-членка на ЕС, за да върне нередовен мигрант в родната му страна. Така ще се опита да предотврати „пазаруване на убежище“, при което мигрантите отиват в друга държава, за да кандидатстват за оставане, след като са им отказали в първоначалната. Лидерите на ЕС също се съгласиха „да увеличат използването на концепциите за безопасна страна“, което ще отвори пътя към блока да формулира общ списък за такъв тип държави, каза фон дер Лайен.

Отговор на новия план за екологични субсидии на САЩ

Изправени пред конкуренцията от огромния инвестиционен план за зелени технологии на Вашингтон, европейските лидери отвориха пътя в петък към облекчаване на собствените си ограничения върху държавната помощ. На срещата си на върха в Брюксел, 27-те лидери се съгласиха, че е необходим отговор, за да се противодейства на растящите сметки за енергия и заплахата от нелоялна американска конкуренция.

Но страните членки бяха разделени по въпроса докъде да стигнат, без да рискуват състезание за субсидии с Вашингтон, или да причинят щети на равните условия в рамките на собствения си единен пазар. Формулировката, възприета от лидерите в изявлението им на срещата на върха, гласи, че всички реформи в правилата за държавни субсидии трябва да бъдат „целенасочени, временни и пропорционални“. Но те казаха, че процедурите за държавна помощ „трябва да станат по-опростени, по-бързи и по-предсказуеми и да позволят целенасочена, временна и пропорционална подкрепа да бъде разгърната бързо“. Данъчните кредити, например, ще бъдат насочени към подпомагане на вече планирания зелен преход на Европа към технологии с ниски или нулеви въглеродни емисии и поддържане на конкурентоспособността.

На следващата среща на върха на лидерите на ЕС в края на март председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен ще трябва да представи пакет от реформи, по който страните членки могат да се споразумеят. „Искаме да бъдем прагматични, това означава, че използваме наличните средства“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който представлява лидерите в Брюксел. „Това означава, че трябва да адаптираме режима на държавната помощ, но по начин, който гарантира, че защитаваме целостта на единния пазар... и вземаме предвид глобалната конкурентоспособност.“ Този акт на балансиране ще трябва да бъде извършен от Комисията, която се стреми да разхлаби усмирителната риза на антисубсидийните правила, за да позволи на държавите да подкрепят базирани в ЕС предприятия. Това, подобно на страховития Закон за намаляване на инфлацията в САЩ (IRA), ще се съсредоточи върху зелени технологии като слънчева и вятърна енергия или усилия за намаляване на емисиите и повишаване на ефективността в индустрията. Но идеята получи хладен прием сред привържениците на свободните пазари и почитателите на държавната намеса, а също между големите държави с излишни бюджети и по-малките съперници.

В изявлението от срещата на върха се подчертава, че макар конкуренцията с чуждестранни съперници да е важна, „интегритетът и равните условия на единния пазар трябва да бъдат поддържани“. Премиерът на Холандия Марк Рюте е сред скептично настроените да се стигне твърде далеч. „Бяхме притеснени, че ще се разреши твърде много държавна помощ“, каза Рюте. „И това би означавало, че всъщност ще заплашите да подкопаете едно от нещата, които наистина работят в ЕС, а това са вътрешните пазари. „Но мисля, че сега е временно насочено, силно фокусирано върху иновациите, чистите технологии, чистата икономика, точно проблемите, по които трябва да се конкурираме със САЩ заради Закона за намаляване на инфлацията във Вашингтон.“ Европейските столици се страхуват, че американските субсидии за чисти технологии ще привлекат инвестиции през Атлантическия океан и ще торпилират плановете за възстановяване на блока.

Но някои членове се страхуват, че изоставянето на контрола върху субсидиите ще позволи на големи играчи като Франция и Германия, които вече увеличават собствената си държавна помощ, да надвият по-малките икономики. Контролът върху субсидиите вече беше разхлабен като част от отговора на ковид пандемията и страни като Италия, Австрия, Дания и Финландия се противопоставят на обезсмислянето му. „По тази тема винаги ще има двама „за“ и 25 „против“, пошегува се един европейски дипломат – имайки предвид способността на Германия и Франция да подкрепят собствените си фирми.

Франция и Германия обаче не са съгласни относно нови схеми за съвместно финансиране. Тук Париж застава на страната на Рим и други в насърчаването на нови споделени инвестиционни фондове за обединяване на европейски инвестиции за стимулиране на индустрията и борба с американските и китайските конкуренти. –

Фон дер Лайен обеща да изготви план в рамките на следващите пет месеца за така наречения "Суверенитетен фонд", който да финансира съвместни инвестиции в стратегически бизнеси. Но Германия и други нетни донори във фондовете на ЕС като Швеция или Австрия се противопоставят на съвместно вземане на заеми или увеличаване на вноските за членство в ЕС, за да се плати за това. В изявлението, договорено след среща на върха, която продължи късно през нощта и до ранните часове на петък, членовете се съгласиха само да „вземат под внимание“ идеята. И дори президентът на Франция Еманюел Макрон, големият защитник на Фонда за суверенитет, призна, че Европа може да намери достатъчно финансиране, за да отговори на плана на САЩ.

ЕС ще увеличава боеприпасите си

Страните от ЕС ще изготвят индустриален план за увеличаване на запасите си от боеприпаси за следващата среща на върха на ЕС през март. Това обяви ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел на пресконференция след първия ден от срещата на върха на ЕС в Брюксел. „Разгледахме нашия запас от боеприпаси. Нашата идея е на срещата на върха през март да постигнем напредък в сътрудничеството с производствената индустрия и способността ни да снабдяваме нашите отбранителни системи с боеприпаси“, каза той.

На въпрос на журналисти дали страните от ЕС са обсъдили предложението на Естония да започнат съвместни покупки на военно оборудване за Украйна, подобно на ваксините срещу COVID-19, Мишел каза, че участниците в срещата не са били подготвени за подобни дискусии. Ръководителите на европейските институции и лидерите на страните от ЕС многократно са заявявали, че запасите от оръжие на общността са привършили след оказването на помощ на Украйна.

Ще се засилва санкционния натиск срещу Русия

Държавните и правителствените ръководители на ЕС ще се стремят да засилят санкционния натиск върху Русия за прекратяване на войната в Украйна. Това се посочва в тяхно изявление след резултатите от срещата на върха на общността в Брюксел. „Европейският съюз ще подкрепи и ще се стреми, в консултация с международните партньори, да увеличи допълнително колективния натиск върху Русия... Европейският съюз е готов да продължи да засилва своите ограничителни мерки в тясна координация и сътрудничество с глобалните партньори. Мерки срещу заобикалянето (на санкциите) ще бъдат засилени", отбелязва се в документа, цитиран от медии. Подчертава се, че "Европейският съюз ще оказва непоколебима подкрепа на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо".

Участниците в срещата потвърдиха ангажимента си за разширяване на военната и финансова помощ за Украйна. В документа се отбелязва, че общата помощ на Европейския съюз и неговите страни членки за Киев от началото на конфликта възлиза на 67 милиарда евро, от които доставките на оръжия се оценяват на 12 милиарда евро. Лидерите на ЕС също обещаха да стартират програма за лечение и рехабилитация на ранени украински войници за последващото им реинтегриране в цивилния живот. /БГНЕС, АФП