Македония днес можеше да бъде член на Европейския съюз. Тя можеше да бъде част от европейското семейство с автентичното си име - Република Македония. Македония днес можеше да има по-висок стандарт от Сърбия, Черна гора, да не говорим за Албания и Босна.
Всичко това бе възможно, ако...
- В началото на сръбската агресия срещу всички бивши югорепублики в началото на 90-те години на миналия век имаше искрени МАКЕДОНСКИ лидери, които да се разграничат от сръбския шовинизъм, които да положат основните на истински независима държава. Не се заиграваше с най-големия военнопрестъпник след Втората световна война Слободан Милошевич и не участваше в чужди проекти за участие в някакво постюгославско обединение - платформата Глигоров-Изетбегович.
- Водеше национално отговорни преговори с гръцкия хегемонизъм за защита на суверенитета и името си. Атина щеше да се съгласи на промяна на името, в най-лошия случай, само за международна употреба.
- Не въведе нова чужда доктрина след онази за сръбския македонизъм, тази на гръцкия шовинизъм - антиквизацията.
- Пое по пътя на изграждането на собствени МАКЕДОНСКИ основи на собствената си държава след свалянето на най-перверзния и най-корумпиран режим през 2016 г.
На западната ни съседка на няколко пъти й се размина унищожаването: при сръбското плячкосване - финансово, военно и икономическо през 90-те години на XX век; при гръцкото ембарго; при сръбската депортация на над 300 000 косовски албанци през 1999 г.; при стимулирания от Белград вътрешен конфликт през 2001 г.
Участието в чужди планове обезкърви младата държава. Македония е единствената бивша югорепублика, която не използва емоцията от създаването на Независима държава. Тя уби любовта към родината и естествено прогони младежта си и я принуди да търси щастието си по света. Целенасочено внушаваше чувство за малоценност и комплексираност сред собствения си народ спрямо най-примитивния режим в Европа - този в Белград. Насаждаше омраза към българи и албанци и любов към поробителя си, чийто престъпления и днес столетие по-късно не иска да разкрие пред сънародниците си.
Списъкът с пропуснатите възможности за Македония и извършените престъпления спрямо собствената си държава може да бъде писан с години.
Днес властите в Скопие и цялата държавна машина, всички институции, опозиция и власт, отново са обединени в услуга на чужди интереси.
С европейски пари тровят с антиевропейска пропаганда душите на хората. Твърдят, че ЕС е пред разпад. Узакониха гръцката продажба на църквата си на най-големия си духовен враг - Сръбската православна църква - основният инструмент на проекта за Велика Сърбия / Сръбски свят!
Часовникът драматично цъка. Дните се топят. Часовете летят безвъзвратно. Остават минути до съдбоносно решение, което може да открие пътя към истинската свобода /труден път/ или отново да потопи Македония в ново съвременно робство на бедност, комплексарщина, омраза в душите и самоубийствено политическо бъдеще за нейния натрапен политически елит.
Уважаеми съседи, имате шанс да бъдете истински македонци. Да бъдете истински свободни. Да живеете без да мразите собственото си минало и най-вече: собственото си, гарантирано, по-добро бъдеще. /БГНЕС
-----------
Любчо Нешков, Агенция БГНЕС.
