Любомир Кендеров: Антарктида е място, където се прави наука
В Националния природонаучен музей може да се види единствената в света риба с бяла кръв, част от обновената витрина „Биоразнообразието на Антарктида“, предаде репортер на БГНЕС.
Проф. Павел Стоев, директор на Националния природонаучен музей, отбеляза, че витрината представя уникалното биологично разнообразие на може би най-трудно достъпния континент на земята.
„Българската полярна станция „Св. Климент Охридски“ е най-отдалеченото кътче на нашата родина – на 15 хил. км. И досега Националният природонаучен музей притежаваше много малко на брой – единици – образци от това толкова интересно място. Благодарение на усилията на голям брой хора, най-вече на проф. Христо Пимпирев, беше събрано голямо количество уникални образци от околностите на остров Ливингстън, които днес могат да бъдат видяни тук в музея. Посетителите на Националния природонаучен музей ще могат да се запознават с уникални образци, неща, които няма къде другаде да бъдат видяни“, подчерта проф. Стоев.
Той обясни, че много малко музеи по света притежават природни образци от Антарктида.
„Близо една година работим по този проект. Идеята се роди някъде през март месец. Всъщност, доц. Тихомир Стефанов, който е един от участниците в антарктическите експедиции, и който е донесъл голяма част от материала, който днес излагаме, доста активно започна да работи по реализацията на проекта. Символично е това, че днес - именно на Деня на Антарктида, открихме първата специализирана изложба, посветена на биологичното разнообразие на този толкова трудно достъпен и най-студения континент на земята. Много малко музеи по света притежават природни образци от тази част на света. Знаете, че Антарктида винаги е била свързана с много сложна логистика да се стигне дотам, събирането на образците, донасянето им до съответните страни, става винаги сложно. Всъщност това е втората постоянна изложба, която откриваме тази година. През лятото открихме две витрини, посветени на ролята на българските царе – Фердинанд и Борис III – за развитието на природните науки в България“, обясни директорът на Националния природонаучен музей.
По думите му в новооткритата експозиция могат да бъдат видяни уникални морски паяци, които са единствените хилицерати, които могат да бъдат намерени в Океана. Той изтъкна, че може би най-интересният образец в изложбата е т.нар. Ледена риба, която е единственото гръбначно животно, което няма хемоглобин, т.е. кръвта й е бяла, защото няма еритроцити. Тя е емблематично създание от антарктическата фауна. Другото много интересно животно, което е изложено, е т.нар. полярен дъждосвирец. Това е единствената наземно живееща птица на цяла Антарктида.
Проф. Стоев каза, че има запазен единствено череп от този вид, но той сам по себе си е уникално откритие.
Проф. Христо Пимпирев от своя страна заяви, че заедно с неговите колеги биолози лично са присъствали на събирането на много образци, които днес могат да бъдат видяни в музея.
„Хората трябва да разберат, че в Антарктида се работи и най-вече, че се работи наука. Много се радвам, че съм в Националния природонаучен музей. В момента вече сме на финален етап на новата Национална програма за полярни изследвания. Разбираме се перфектно с екипа на музея и работим идеално заедно. Науката е основната в антарктическите изследвания. Нашите чуждестранни колеги имат нужда от такива изследвания. От следващата година ние минаваме на нов етап в изследването на Антарктида с нашия кораб „Св.Св. Кирил и Методий“. От Варна до остров Ливингстън ще се минат много океани и морета. Има места за 40 души на кораба. Завиждам на тези, които ще са на този кораб“, каза проф. Пимпирев.
Изследователят от Биологическия факултет на Софийския университет доц. Любомир Кендеров изрази мнение, че Леденият континент е все още до голяма степен непознат.
„Антарктида е открита преди едва 201 години. Работата в морето в българската полярна база започна преди няколко години. Аз бях от първите хора, които събирахме материал от дъното. Това бяха първи стъпки, които ни дадоха възможност да подготвим една малка, все още скромна витрина, и да покажем част от организмите. Във витрината ще видите едни страхотни екземпляри. Действително Антарктида е място, където се прави наука. Но това е една доста трудно извършвана наука, заради условията, трудният живот там, суровата среда. Ние сме една от малкото държави, които има стабилно присъствие вече 30 години. 30 години България извършва антарктически експедиции. Голямата заслуга за това е на проф. Пимпирев“, подчерта ученият.
Той изрази увереност, че големите открития тепърва предстоят. По думите му нашите сънародници работят активно с различни полярни нации.
Доц. Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей отбеляза, че учените имат отговорността да представят пред обществото научните резултати.
„Идеята на тази витрина е да представим биоразнообразието на остров Ливингстън. Изключително много се радвам да бъда в компанията на хора - полярни изследователи, които са поставили началото на българската полярна дейност. Надявам се полярните изследователи на бъдещето да бъдат все повече и повече. Надявам се скоро да имаме и цяла зала за Антарктида. За това, разбира се, ще трябва да свършим още много работа и още много експедиции“, уточни изследователят. /БГНЕС