Людмил Янков – героят от Еверест

Не питай за цената на мечтата -

бори се, литвай, падай и умирай!

Носи я винаги напред - в ръката,

възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата...

Изправен дишай, никога не спирай,

мечтай за радостта, за красотата.

С възторг и трепет, с вяра в чудесата -

тя ражда и мира, и светлината,

с кръвта заплаща любовта и свободата.

Не питай за цената на мечтата.

С тези редове, излезли изпод перото на българския алпинист и поет Людмил Янков, БГНЕС почита паметта му на 33-годишнината от неговата смърт и припомня думите му за предела на човешките възможности, за мечтите и техния смисъл. Людмата, както го наричат всички приятели, си отива от този свят на 17 април 1988 г. в подножието на връх Камилата в Рила планина. Заедно с него загива и вярната му свръзка Стоян Наков.

Най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите – така мнозина определят Людмил Янков, оставил ни скромно, но безценно поетично наследство. Той пише така, както живее – ярко и смело.

На приятеля си Христо Проданов – първият българин, стъпил на Еверест, Людмата посвещава стихотворение, което озаглавява „Мечта“:

Когато ние ще сме прах –

отдавна, някъде във времето…

Когато отдавна ще сме разтворили

телата в земята

и духовете си в космоса…

Кога докрай ще сме изтлели –

отдавна, заедно с изгревите

и залезите в дните си…

Когато ще е спомен споменът, отдавна…

Някой отчаян поет пак ще те открие

как търсиш със ръцете си звездите,

смъртта заблудил с ледена магия…

Ще те намери някъде в безкрая,

спрял крачките на бягащото време…

Човек-искра, слял се в едно с мечтата.

Когато ще сме прах, отдавна, някъде във времето…

Приятелството между двамата е подложено на огромно изпитание по време на експедицията „Еверест 84“, когато Людмил Янков полазва, че човешките възможности нямат предел. При температура от около минус 30-40 градуса и по маршрут, известен като „Жестокия път“, Людмата се отправя към върха, за да окаже помощ на замръзващия там Христо, изкачвайки се с невероятна скорост от 7170 м до 8500 м височина и преодолявайки над 1300 метра положителна денивелация „на един дъх“. Подвиг без аналог в световната история на алпинизма и пример за саможертва в името на приятелството.

За жалост не достига до другаря си, който оставя за винаги на Еверест, а Людмил Янков така и не изкачва „покрива на света“, но се завръща по-голям от него…

Алпинистът вписва името си в историята на този спорт и с успешните изкачвания на редица емблематични върхове в Алпите като Матерхорн, Айгер, Гроскглокнер, турове в масива Чивета Гранде и Мармолада в Доломитите. Стъпва успешно на най-високата точка на няколко върхове в Памир, както и на връх Елбрус в Кавказ, откъдето прави първото българско екстремно спускане със ски.

Людмил Янков е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Обявен е за почетен гражданин на града, а улица и писта в планината „Осогово“ носят неговото име и напомнят за подвига му. Близо до дома му е издигнат паметник, където всяка година признателни за делото му жители и гости на града поднасят венци и цветя. Раницата му от Еверест пък може да бъде видяна в Музея на алпинизма, който се намира там. /БГНЕС