Люпчо Куртелов: Сляпата улица на македонизма

Идеологическият проблем на македонизма е, че за свои ИКОНИ е избрал личности, които недвусмислено са заявявали, че са българи. Имам предвид възрожденците и революционерите от 19-ти и началото на 20-ти век – Георги (Гоце) Делчев, Тодор Александров, братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев... Нямам намерение да ги цитирам, но който е жаден за истината ще намери техни изявления и ще се увери в казаното по-горе.

В последното десетилетие от миналия век популярен автор бе американският психиатър Морган Скот Пек. В един от своите трудове той определя четирите етапи на духовно израстване на хората: Хаотичен - Институционален - Скептично-индивидуалистичен - Мистичен. Всеки един, който има желание да се докосне до истината, трябва да бъде СКЕПТИК, т.е. да види и другата страна. Ние в Македония сме “бомбардирани” само с тезите на македонизма. А още римляните са казали: “Audiatur et altera pars” или „Да чуем и другата страна“. На идеологическия македонизъм, за да бъде последователен, повече му прилягаше за свои кумири да избере Йован Бабунски, Глигор Соколович... и разбира се бащата на македонизма – Стоян Новакович. До Берлинския конгрес 1878 година очите на Сърбия са обърнати на запад, към Босна, където живее сръбско население. Но след като Босна е анексирана от мощната Австро-Унгарска империя, Сърбия преразглежда своите приоритети и амбиции, а това е Македония със Солун и излаз на Егейско Море. Но проблемът е, че в Македония (която е още под турска власт) християнското население е с доминиращо българско самосъзнание и сръбската идея не може да “хване корен”. Затова Стоян Новакович, който е сръбски дипломат в Цариград, предлага сръбската идея да намери съюзник.

“Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно тя напълно да се разколебае, като противопоставяме само сръбската идея. Тая идея, опасявам се, не би била в състояние като чисто и голо противопоставяне да потисне българската и затова сръбската идея би имала полза от някакъв съюзник, който би бил рязко против българизма и който би имал зад себе си елементите, които биха могли да привлекат към себе си народа и народните чувства, като ги отцепят от българизма. Този съюзник виждам в македонизма…“ Идеята за създаване на нова (македонска) нация Новакович е “откраднал” от княз Метерних, министър на външните работи на Австрия (1809-1821). Четейки неговите мемоари, той научава за идеята на Метерних да германизира полското население в областта Галиция като го откъсне от полските му корени и му внуши местен патриотизъм (ландеспатриотизмус) и псевдонационализъм, или както той го нарича “родова гордост” (щаммесщолц). Но, за щастие на поляците, идеята на Метерних не се осъществява, за разлика от тази на Новакович.

И Америка носи името на Америго Веспучи, който я картографира, а не на нейния откривател Колумб. Ние и днес “ядем” отровните плодове посеяни от Новакович. “Ех, Любчо, брате мили, копаха, копаха да унищожат корените ни, сякоха, изтръгваха. И на края, когато видяха, че не могат, посяха отровни семена в дупката. Зло и отрова ни присадиха. Сега пак се отвори тази дупка, но „коренът от плевел трудно се чисти” – много образно го каза един мой приятел от емиграцията. Затова днес на Македония й се случват парадокси: в конфликта с Гърция “капитулирахме”, въпреки че моралното право бе на наша страна, а с България не отстъпваме, въпреки че истината НЕ е наш съюзник. А не отстъпваме, защото антибългарската пропаганда е в основата на македонизма. Болестта е тежка, но не и неизлечима. /БГНЕС

-------------------------------

Коментар на Люпчо Куртелов, известен българин от град Охрид. Коментарът е написан за Агенция БГНЕС. В текста автора е използвал материали от книгата на Петер Юхас „Орисан съм на две родини“.